Зад създаването на всяка винарска изба стои история, която е вдъхновила нейните основатели, а със своите действия те често подбуждат повече последователи и благоприятстват цял един регион. Зад своя съвременен облик много винарни у нас пазят спомени на отминали времена, в които зданията са играели важна роля за местното население. Обезлюдяването, смяната на поколенията и многократната препродажба на къщите в тези села е довела до забвение на тези сгради от местните, но не и от тези, които са им дали нов живот.
Тази статия е посветена на всички собственици на изби, които избират да изградят своите винарни, давайки втори живот на сгради, емблематични за българските села. Постройки, свързани с поминъка на местното население в миналото. Сгради, в които са се обучавали децата им. Или още по назад във времето, в зданията, станали паметници на културата.
Изоставянето на всички тези сгради е продиктувано от редица социални промени и политически решения през годините, към които новите собственици нямат отношение. Статията не цели засилване на носталгията към отминалото време и негативно отношение към действията довели до разрухата им. Напротив! Надяваме се повече нови инвеститори да вдъхнат нов живот на такива здания.
СТАРОТО УЧИЛИЩЕ
Всеки винар ще ви каже, че “реколта с реколта не си прилича”, а ако го попитате за опита му в сферата, ще изрази стажа си с брой реколти, а не с години.
Ако приемем, че винарите учат цял живот в практиката си, сблъсквайки се с различни предизвикателства, то на старите изоставени училища естествено им приляга да станат винарски изби.
Винарна Ялово, отскоро известна не случайно с бранда Old School Wines, се помещава в бивше училище в с. Ялово. Масивната каменна сграда е построена в началото на XX век с дарения от жителите на населеното място. Обезлюдяването на селото през 50-те години води до затварянето на вратите на учебното заведение, а през 2014 става дом на бутикова винарна.
Нещо повече – визионерът Антон Пенев и енологът Димитър Димов – трето поколение винар, решават да дадат нов живот на сградата, но да запазят максимално нейната архитектура и история.
Каменната сграда е съхранена, дори и арката в театралната зала. Няколко класни стаи са превърнати в зала за отлежаване на вината в бъчви, други в дегустационна зала. Салонът и театралната зала са превърнати в семинарна зала, оборудвана с old school мебели, избрани от стария радиозавод във Велико Търново. Учителската стая е вече лаборатория.
Днес това малко село със стотина жители е известно на безброй винени ценители и посетено от мнозина българи и чужденци. Макар и без потвърдена информация, вярваме, че новите инвеститори в селото спомагат и за облагородяването му с цел подобряване на живота на населението.
Можете да прочетете повече за избата и вината ѝ в нашата статия „Вина от старата школа във Велико Търново“
Друго село в старозагорско – Могилово, днес е предпочитана дестинация за винен, СПА, сватбен, риболовен туризъм и международна сцена на световно известни рок артисти, благодарение на винарска изба Midalidare Estate.
През 2011 г. бившият аграрно-промишлен комплекс в селото е реставриран и превърнат в модерна база за винопроизводство. Двувековна сграда е превърната в луксозен хотел за винен туризъм, а широките коридори напомнят за някогашното училище, което се е помещавало тук.
Изграденият музей на виното в комплекса експонира етнографска колекция, предоставена от Регионалния Исторически Музей на гр. Стара Загора, която показва на българските и чуждестранни посетители коларството, винарството, бъчварството и бита на хората от региона в миналото.
Язовир Могилово, стопанисван от Мидалидаре Естейт, предлага спортен риболов и нощувки в трите къщи за гости тип бунгала.
Днес в района, освен хотела на комплекса, има няколко къщи за гости.
СОЦИАЛНИЯТ ЖИВОТ В МИНАЛОТО И ВИНЕНИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ НА БЪДЕЩЕТО
Винарна Рокс е създадена от две приятелски семейства в с. Винарово, едното от които със завиден стаж във винопроизводството – Снежана и Атанас Мутафчийски. Винарската изба е създадена през 2018 и помещава старата селска баня в селото. Всъщност, предназначението на каменната сграда е променено още 2014 г от предходния собственик, който я превръща във винарна, а Снежана е винен консултант. 4 г. по-късно я закупуват и оборудват със съвременни технологии.
Каменната постройка на банята е изцяло съхранена, а двете бъчвени помещения са всъщност бившите мъжка и женска част на банята. В двора на старата баня днес има изградена дегустационна зала, в която се провеждат дегустации, но и винено-кулинарни вечери с известни шеф-готвачи. В селото има вече и къща за гости, което превръща населеното място в още по-привлекателна дестинация.
Село Рожен се намира в полите на Пирин планина, а постоянното население е едва 15 човека. Близостта му до Роженски манастир и другите природни забележителности обаче го пълнят с туристи целогодишно. Именно от тук семейство Маруся и Теодор Осиковски започват своята винена история. Правят “златна” инвестиция със закупуването на старото читалище, паметник на културата в центъра на селото, което превръщат с много любов и старание в уютен семеен хотел, запазвайки традиционния облик.
Приятелите на семейството им се чудят защо плащат толкова висока цена за рушаща се сграда в малкото и пусто село и наричат начинанието им „Златният Рожен“. Така се ражда и името на избата. Следва създаване на лозя, изграждане на винарска изба и музей на ретро автомобилите в с. Капатово, а Златен Рожен се превръща в един от двигателите на Мелнишкия край като винена и културно-историческа дестинация.
Днес снимки от старото читалище могат да бъдат разгледани в хотел Златен Рожен.
Повече за избата и възможностите за винени преживявания в нея можете да прочетете в нашата статия „Симбиозата между старото и в новото в Златен Рожен“.
Малката звезда в Южен Сакар също има интересна история. Сградата, в която се помещава винарната е строена през 80-те години, за да бъде ресторант и дискотека. Било е „емблематично заведение, в което всички войници в Харманли са празнували своите уволнения след казарма”, споделя Свилен Георгиев, енолог и собственик на избата. Впоследствие сградата е превърната в мандра и изоставена през 2000 г., а от 2004 г. до днес в нея се произвеждат вина с бранда Enigma.
Ферментационното отделение днес се помещава в бившата дискотека, а стара стълба свидетелства за връзката между ресторанта и нощното заведение. Ресторантът сякаш все още пази своето предназначение, тъй като е превърнат в дегустационна зала и винен магазин.
Старата мандра в с. Коларово, Южен Сакар също споделя същата участ – да бъде преустроена през 2009 г. и в нея да се произвеждат сакарски вина. В началото известна като Шато Коларово, днес Изба Коларово е собственост на Илиана Коева, която е енолог там още от създаването на винарната.
Днес двете сакарски изби, заедно с останалите 7 в региона участват в сдружението “Лозаро-винари от Сакар” с бранда Wines of Sakar и правят региона една от най-предпочитаните винени дестинации. Със своите 4 фестивала „4х4 Южен Сакар“ популяризират традициите, кулинарията, виното, изкуството и фолклора в региона и пълнят хотелите и къщите за гости по време на фестовете. Със сигурност най-добрият пример за регионално партньорство, което ражда резултати за цял един регион.
ЛОЗАРСТВОТО КАТО ПРИЗВАНИЕ
Смело можем да кажем, че Винарска изба Синтика e наследник на традициите в лозарството и винарството, тъй като е изградена на мястото на Комплексната опитна станция в Сандански. Именно в КОС Сандански са създадени местните винени сортове Ранна мелнишка лоза /Мелник 55/, Мелнишки рубин, Мелник юбилеен 1300, Мелник 82, Сандански мискет. Сортове, които обуславят съвременния облик на вината от Долината на река Струма.
Основана през 1949г., дейността на КОС Сандански е била не само за експерименти и селектиране на нови винени сортове, но и производство на вина, които са печелили над 70 медала от международни конкурси. Колекционни вина от различни реколти се съхраняват и до днес в енотеката на новата винарна.
Днес комплексът Вила Синтика представлява винарска изба и хотелска част, няколко вили, СПА и релакс център. По време на реновирането на сградите са открити антични колони, които са били реставрирани и запазени за гостите на комплекса.
Можете да разгледате всички предложения за винено преживяване във Вила Синтика в нашия онлайн магазин.
Винарна Типченица носи името на селото, в което се намира – с. Типченица, Врачанско и възвръща към нов живот една от пепиниерите в селото. Лозарството и винарството винаги са били поминък на местното население, но забележителна част от историята е периодът, в който Типченица е център на пепиниерството (създаване на лозов посадъчен материал). След унищожителната филоксера лозарството в района се съвзема с бързи темпове, а с. Типченица става първия и основен за района лозарски център, в който се създава облагороден посадъчен материал (млади лозички за засаждане).
Днес избата е съвременно оборудвана, а местните сортове, които отглеждат са Врачански мискет и Рубин. Историята на сградата е запечатана в снимки в антрето, преди да се потопите в уюта и забележителния стил на дегустационната зала.
Повече за избата и винените им дегустации можете да прочетете в нашата статия „Tochka на пресичане между виното и преживяването в Типченица“
ПОМИНЪКЪТ ИЗВЪН ВИНАРСТВОТО
Бонония Естейт е винарска изба с хотел в с. Кошава, Видинско, а историята на сградата започва в далечната 1895 г. като една от първите пивоварни с България – „Виктор Олингер“. Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава много собственици на пивоварни, сред които и тази в с. Кошава, да затворят врати.
През 1944 пивоварната е превърната в изба, през 80-те години става склад и малко по-малко тъне в забрава. През 2010 г. е открита и закупена от семейство Йотови. Решават да я реставрират поетапно, запазвайки старата сграда със своите тайнства – запазени подземни коридори с красиви пруски сводове. Днес старата пивоварна е вече луксозен винен комплекс на брега на Дунава – Bononia Estate Winery & Resort, а основна сграда съчетава стиловете от XIX, XX и XXI век, като гостите имат достъп до всяко кътче, което са запазили и реставрирали.
СПА, винени дегустации, луксозна почивка, разходка с лодка по р. Дунав и винено-кулинарни преживявания ви очакват в село Кошава.
Открийте възможностите за винен уикенд в Бонония Естейт ТУК
Вила Юстина е винарна, която е изградена на мястото на бивш склад за съхранение на тютюн в китното Родопско село Устина. Тютюнджийството е било част от поминъка на местното население. Нов живот на старите сгради дава собственикът на избата – Милко Цветков, през 2006 г. и през следващите няколко години произвеждат с екипа му вино в пригодените за целта постройки. През 2013 г. е изградена новата съвременна и модерна винарна, но каменната стенна е все още запазена.
Днес селото се посещава от хиляди посетители от страната и чужбина годишно – изграден е хотелски комплекс до избата с ресторант, в който сервират ястия с фермерски продукти от собствената им козефермата и рибно стопанство. Парк-лозето им над селото е известна сватбена дестинация. Историята на винарската изба е експонирана чрез мини изложба в енотеката, където са съхранени снимки на сградата от миналото и трансформацията ѝ като винарна. Устина е добър пример за облагородяване на село и приучаване към опазване на околната среда на местното население, продиктувано от личния пример на екипа на винарска изба.
В ПО-ДАЛЕЧНО МИНАЛО
Винарска къща Русе/Левент е разположена на самия бряг на река Дунав в гр. Русе и се намира в крепост Левент Табия. Крепостта е разположена на най-високата точка на град Русе и е построен в началото на XIX в миналото фортът е бил един от най-важните в отбраната на дунавската граница на Османската империя и най-голямото и силно звено на Русенската османска крепост. След Освобождението фортът е запазен, въпреки разпоредбите на Берлинския конгрес за събаряне на всички крепостни съоръжения в Княжество България и е използван за погреби на Дунавската военна флотилия.
През 1972 година е трансформиран в ресторантски комплекс “Левента” със седем зали, всяка от които носела атмосферата на някоя от дунавските столици. В средата на 90-те години ресторантът спира да действа, а нов живот на съоръжението, запазвайки автентичния му вид, дават собствениците на “ Винарска къща Русе “ през 2005 г.
Винарските изби, които развиват винен туризъм съживяват селата, давайки работна ръка и привличайки туристи към тях. А с туристите идват и идеите за развитие на селски туризъм в района, както от местните, така и от нови инвеститори. Запазването на автентичността, историята и околната среда обаче трябва да останат приоритет.
Малцина от местното население пазят спомени за тези сгради, а сведения за тях често се откриват в местните читалища и музеи. Сигурни сме, че има и други такива винарни и би било прекрасно, ако инвестират време в по-детайлно проучване на живота на тези здания. Да разказват на своите посетители тайните, които сградата пази и да съхранят за следващите поколения историческите ѝ слоеве и своя собствен отпечатък в тях.