В началото на всяка календарна година винените медии публикуват актуалните дати на дните, посветени на вина от едни от най-широко разпространените сортове грозде, а винени любители отбелязват тези “празници” по свой си начин. Ще откриете сред тях национални или международни дни на Шардоне, Совиньон блан, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Албариньо, Гренаш и други, а от 2022 и Маврудът намери своето достойно място.
Мнозина, дори и сред научните и винени среди, ще кажат, че сортът няма този потенциал да бъде нареден до международните такива. Още повече, че насажденията със сорта заемат едва 2% от общите площи с лозя в малка България. Друг е въпросът защо са намалели до такива гранични нива и дали България е толкова малка, колкото си мислим.
Прочетох едно становище, което донякъде дава отговор на въпроса и засвидетелства продължението на една целенасочена през социализма политика в посока на омаловажаване на местните сортове, считайки ги за неперспективни: “Развитието на лозаро-винарския сектор през последните повече от две десетилетия се е движело в обратна на тази посока, а именно развитието на вина от световно разпознаваеми сортове, именно с цел развитието на нови международни пазари.”
Време е да си зададем въпроса дали именно тези международни пазари вече не обръщат повече внимание към сортове, ендемични за дадени винарски страни и региони, с отчетливи тероари, неповторими по своето съществуване и с история.
Интересен е фактът, че именно по време на соц-а са създадени редица местни винени сортове, които днес предизвикват интерес и с които можем да се гордеем. И най-важното – трябва да намерим начин да ги популяризираме.
За българската сортова селекция
Иван Лазаров записва в своя „Каталог на сортове лози българска селекция 1951 -2015“ , че целенасочената селекционна работа в България започва през 20-те години на 20 век, а през 50-те години се определят и основните направления: “създаване на раннозреещи, високопродуктивни и транспортабилни десертни, винени и безсеменни сортове с ценни технологични качества и висока приспособимост към биотични и абиотични фактори. Тези направления за обогатяване на сортовия асортимент в голяма степен отговарят на съвременните изисквания за качество на продукцията и екологичния произход на вината.”
За 65 г. от 1951 и 2015 г. са създадени 124 сорта, от които 22 бели винени и 31 червени винени, но всички са оцелели и намерили приложение във винарството. Образци на българската селекция са Ризлинг български, Мискет Варненски, Мискет Марсковски, Букет, Руен, Мискет Сунгурларски, Евмолпия, Мелник 55, Рубин и други.
Когато говорим за местни сортове, объркването е голямо, информацията е разнопосочна, а често сходството в имената обърква още повече. Сортове със сходни имена често нямат роднинска връзка.
Примери:
- Мелнишки рубин, Рубин и Кайлъшки рубин
- Мавруд и Никополски мавруд.
- Мискет сунгурларски и сунгурларски мискет и като цяло голяма част от мискетите.
Ако трябва да представяме местните сортове на чуждестранни винени туристи, често ги класифицираме по следния начин:
- Сортове с произход от древността и считани за местни български – Мавруд, Карловски мискет, Широка мелнишка лоза, Памид, Врачански мискет
- Местни сортове с неуточнен произход, но разпространени и в други страни под различни имена (Балкански сортове) – Димят, Гъмза, Тамянка и др.
- Селектирани сортове в България – Мелник 55, Рубин, Мелнишки рубин, Гергана, Евмолпия, Мелник 82, Сторгозия и други.
Местните сортове и климатичните промени
Има сортове, които са адаптивни и се развиват в почти всички райони на света, походящи за лозарство. Има и такива, които показват своя потенциал само в територията, в която са открити. Местните сортове грозде са характерни за климата, почвата и общия тероар. Те процъфтяват в условията, в които са създадени. Те са най-добри, когато се намират в своя „оригинален тероар“. Дават идентичност на региона и са наследството на региона, което трябва да се запази. Но и те са оцелели векове! Ето защо трябва да ги пазим, тъй като може би ще са единствената възможност да преборим настъпващите климатични промени.
В контекста на местното производство, на което се дава заслужен превес в наши дни, виждаме, че много винари по света възстановяват връзката между сортовете грозде и своите родни места! Тези фактори, съчетани с лекотата на отглеждане на тези сортове на местно ниво, водят до създаването на интересни вина, които привличат новите поколения винолюбители и производители.
В публикацията на тема “Wine trends to follow in 2023” в сайта на Concours Mondial de Bruxelles откриваме:
“Хибридните и местните сортове привличат вниманието!
През 2022 г. изгарящата жега, рекордната суша, пролетните слани, градушките и горските пожари отново принудиха лозарите да мислят нестандартно по отношение на лозарските практики и да обмислят нови сортове грозде, които могат да реагират по-добре на променящия се климат.
Използването на хибридни сортове грозде – европейски видове, кръстосани с местни северноамерикански сортове – води до създаването на култури, които често се справят по-добре с местните климатични предизвикателства и осигуряват по-голяма надеждност във времена на безпрецедентни промени.
Древните, местни сортове грозде и новите хибриди, които могат да се справят с екстремни условия на отглеждане, вървят ръка за ръка с развиващите се региони. Някои по-малко известни винарски региони се оказват особено устойчиви, като местните сортове грозде показват най-добри шансове да оцелеят и да се развиват. Хибридите, разработени заради устойчивостта им на вредители по лозята, мана, суша и други последици от затоплянето на планетата, сега откриват интересни региони, които привличат потребителите.
Лозарите поддържат традиционното схващане да ценят мястото, откъдето идва гроздето, като същевременно дискредитират идеята, че само от гроздето vitis vinifera може да се произведе качествено вино. Дори Комитетът на Шампан вече позволява на производителите да засаждат устойчивия на гъбички хибриден сорт Voltis, за да се борят с маната, от която регионът страда.”
Местното като тенденция сред консуматорите
Отново там откриваме: “ Любознателните млади пиячи, които обичат да опитват нещо нестандартно, ще продължат да увеличават търсенето на местни сортове грозде от цял свят. Примери за това са Godello и Sumoll от Испания, Xinomavro и Assyrtiko от Гърция, както и местни сортове грозде от източноевропейски лозя, включително Турция, Унгария и Грузия.”
В своята публикация “6 Wine Trends Impacting Climate Change And Consumer Taste”, Forbes посочва на 4 място нарастващия интерес на потребителите към уникалните сортове грозде и нови винарски райони.
„Местните и алтернативните сортове грозде ще имат своя момент“, прогнозира Джансис Робинсън. Тя спомена, че много потребители, особено по-младите, се интересуват от опитването на местни сортове грозде, които се отглеждат естествено от стотици години в страни като Португалия, Италия, Гърция, Грузия и др.“
В публикация още се посочва, че винените любители все повече търсят малки и непознати апелации и техните местни сортове, носещи своята „географска специфика“.
Именно в това са убедени и членовете на Българска асоциация на винените професионалисти, които за 4-та година насочват вниманието на местни и чуждестранни медии, специалисти и винени любители към вината от ендемични сортове грозде. И към българското вино като цяло, разбира се, чрез различни прояви.
Международен ден на мавруда 2023
Международен ден на мавруда, посветен на един от най-разпознаваемите български сортове, всъщност цели да привлече вниманието към богатството от местни български сортове. За разлика от много други, Денят на маруда остава непроменяем през годините – 26 октомври – Димитровден, но проявите, свързани с него винаги се реализират, съобразявайки се с уикендите през месеца, който символично нарекохме “месец на българското вино”.
През 2023 г. по време на 4 градските винени фестивали ще бъде представена селекция от 36 вина от 17 местни сорта от 34 винарски изби в България. Пенливи, бели, розови, червени, оранжеви, натурални, биологични…всички от местни сортове и всички интересни и впечатляващи.
– Urban Wine Fest София -30.09-01.10.2023 в Ларгото на София
– Urban Wine Fest Велико Търново 07-08.10.2023 в хан Хаджи Николи
– Urban Wine Fest Варна – 13-14.10.2023 в ReBonkers
– Urban Wine Fest Пловдив – 21-22.10.2023 на Площад Централен
Във всеки регион към основната селекция ще се включат и по 5 вина от регионални изби и така общо на всеки фестивал винените любители ще могат да дегустират 41 вина.
Доказано е, че месните сортове във всяка страна са непознати и недооценени дори от местното население, а международните такива остават предпочитани от консуматорите. Без да пренебрегват вината от интернационални сортове, от БАВП предизвикват всички любители на виното да посетят фестивалите и да опознаят и тези така значими за страната ни вина от автохтонни сортове, предимно от малки винарски изби, които имат смелостта да представят на света и другото лице на БЪЛГАРСКОТО ВИНО.
Международният ден на мавруда е инициатива на Българската асоциация на винените професионалисти и се провежда под патронажа на Министъра на туризма, с официалната подкрепа на Министерство на туризма, Министерство на земеделието, Столична Община, Община Варна, Община Велико Търново и Община Пловдив.
Много добре!