За един винен любител съчетаването на виното с какво ли не е ежедневие. Комбинацията с храна е класика, с добра компания е необходимост, а с йога е въпрос на малко повече екзотично мислене и желание. Виното и Йогата имат много общо, но най вече това, което ги обединява са хората.
Към Вила Юстина
С група от йога любители и ценители на виното решихме да направим следния експеримент – йога сред лозята и дегустация на вино във „Вила Юстина“. Село Устина, на края на което се намира винарната, е първото село след Перущица, идвайки от Пловдив. Край лозовите масиви на „Вила Юстина“ има едно идеално място, както за коктейли и други частни празненства, така и за различни видове спорт, ако разбира се решите да се доверите на капризите на времето. Е ние поехме риска, но си заслужаваше. Заварихме чудесно пролетно настроение. От едната страна се ширят лозята, а от другата се извисява Родопа планина. Единственото, което можеше да смути тишината, беше едно мотокарче. Надявам се странните пози на група откачалки сред лозята не са коствали няколко прегазени лозички.
Йога сред лозята
След йога практиката се отправяме за кратка разходка към наблюдателницата или кулата, разположена на върха на баира. От там се разкрива спираща дъха гледка. Тук човек може да се замисли колко велика е природата, но и колко усилия е способен да положи Човекът, в името на едно удоволствие наречено Вино.
След това се отправяме към винарната за обяд с дегустация на три вина. Краси, която отговаря за посрещането на групите и оранизацията на различни събития в избата, ни е подготвила чудесна маса в една от двете зали, с които разполага избата за посрещане на групи и провеждане на дегустации. Опитваме един бял купаж, розе и Пино Ноар, който както може да се предположи, предизвиква най-голям диспут. Този изтънчен сорт не е по вкуса на всеки. Преди това, както си му е редът, сме се запознали с производствената база и етапите на производство на вино.
Към водопада и параклиса „Св. Георги“
След обяда се отправяме към водопада, който се намира на около 30-40 минути ходене със среден темп над село Устина. Пътеката е лесна за следване и средно стръмна, а природата е невероятна в този момент от годината (април). Могат да се срещнат всички нюанси на зеленото и всички видове пролетни цветя. Водопадът е малък и би бил разочароващ за някои грандомански очаквания, но както при всяко пътуване по важен е пътят, а не крайната цел. На връщане може да се отклоните към параклиса Св. Георги и да запалите свещ. Край него се извисява една огромна скала, която е преодолима, но само, ако сте с удобни планински обувки. От нея се разкрива гледка към цялото Пловдивско поле. На тръгване изгасяме догарящите свещи, както е редът във всеки параклис, който не се стопанисва.
На връщане ни срещат любезни местни хора, които ни приканват да се върнем пак, а ние кимаме одобрително.
Неделният излет приключва, но не и щурите комбинации на Вино и нещо си…
Тази статия ви харесва?