Пътят към виното не винаги е предсказуем, но почти винаги е изпълнен с приятни изненади и места, които те обогатяват емоционално и културно.
За пореден път поемаме от Пловдив към Харманли, но този път преди да спрем направо в някоя от винарните в Южен Сакар, ще се отбием на две удивителни места.
Узунджовската църква
Първата ни спирка е Узунджовската църква. Това е храмът в село Узунджово (на 10 км североизточно от Хасково), като той е забележителен не само с историята си, но и с легендите свързани с него. Много от детайлите на сградата носят скрити послания, които ни бяха разчетени от уредничката на църквата.
Това, което веднага ще забележите, е че тази църква не е съвсем църква в архитектурно отношение. По-скоро прилича на джамия без минаретата и се оказва, че това е точно така. Построена е през 1593г. като джамия на мястото на разрушена българска църква. През 1905 г. храмът отново е престроен в църква и с камъните от минарето е изграден олтарът. Тези обрати в историята на храма са само малка част от мистиката на това място.
Узунджовския панаир
Узунждово е разположено на кръстопътя между важни търговски и военни пътища от древността. Международният път от Централна Европа за Цариград и Азия, т.нар. “Виа Диагоналис” (днешният Е 80) е минавал през Узунджовското поле. Като тук той се e пресичал с пътя от североизточна Европа за Бяло море и Африка (днешният Е 85).
Това е и най-близката пресечна точка между Дунав, Бяло и Черно море. Именно стратегическото му място дало условия за развитието на търговия и положило основите на прочутия в миналото международен Узунджовски панаир.
Той просъществувал близо два века и бил най-големият панаир в цялата Османска империя. Провеждал се в края на лятото и в най-добрите си години през 18 век траел 40 дни, като събирал между 50 000 и 150 000 души. Панаирът е причината през 16 век тук да се построи цял комплекс, включващ джамия, кервансарай с над 350 стаи, имарет (приют за бедни пътници), два хамама и мраморен водоскок.
Легендата за строителя
Строителството на този храм е дело на безизвестен майстор. Счита се, че за да не отнема от славата на везира, направил дарението за построяването на храма, архитектът така и не оставя своето име. Легендата обаче го кръщава Лало Кръстев, заради няколкото необичайни решения в стила на тогавашната джамия. Смята се, че е бил християнин, понеже по вътрешните стени са изобразени три лалета, чрез който майсторът е загатнал за името си Лало.
Лалето присъства също като елемент в украсата на входа, а кръстът (от където и Кръстев) присъства във формата на покрива на храма, както и на няколко друго места в архитектурата.
След като се докоснахме до тази красива легенда, изящна сграда и духовен център, потегляме за Александровската гробница, която е на около 20-тина минути с кола от село Узунджово.
Александровската гробница
Признавам си, че избягвах пози обект от доста време, тъй като мисълта за „посещение на гробница“ не ми се струваше примамлива. Но тук ситуацията не е точно такава. Направено е точно копие на гробницата в модерна сграда-музей, разказваща за тракийската история по тези земи. Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е построен през 2009г, а гробницата е открита от д-р Георги Китов 9 години по-рано. Тя датира от 4 в. пр. Хр. и уникалните ѝ стенописи са без аналог. Те дават информация за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло от онова време.
Постоянната експозиция на музея показва и други артефакти от тракийската история, сред най-забележителните експонати са 98-те златни апликации, открити в Сакар планина, заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от село Хотница, които са най-старото обработено злато в света.
Винен тур „История и вино в Южен Сакар“
Двата исторически обекта, за които ви разказахме, са част от винения тур „История и вино в Южен Сакар“, който включва 3-дневен престой в луксозния винен комплекс Заара Естейт (с. Главан, Харманли) и посещение на исторически обекти в региона. Хубавото е, че турът няма определени дати, нито минимум присъстващи. Организира се по индивидуална заявка.
Повече за него може да видите тук, както и да запазите своето следващо винено приключение.
Прочетете още:
По пътя към сакарското вино (част 2) – Манастирът „Свети Атанасий“