Красимира Кодукова е технолог на виното, но в последните 4 години предпочита да представя и разказва пред посетители от цял свят вината на Вила Юстина пред това да ги прави. Професията организатор винен туризъм определено ѝ се отдава, а готовността ѝ да откликва на желанията на винолюбителите, може лесно да се докаже от наситения със събития календар на избата. Виненият туризъм в тази винарна определено се взима на сериозно и за това говори не само перфектната реализация на дейностите по него, промотирането им, но и стремежът да се популяризира и развива целия регион в тази насока. Краси е един от главните отговорници за реализирането на първата винен карта на Пловдивския край. И както се казва, ако поне от всяка такава изба стане поне още една, тогава предвиждам такъв винен туризъм, че само си викам дано…
Разкажи ми накратко за теб
Не мога да бъда кратка, но ще се опитам. Казвам се Красимира Кодукова, родом съм от Карнобат и съм на скромните 34 години. Имам си всичко – семейство, 2 прекрасни деца, съпруг, интересна работа и много приятели. В момента си „почивам” у дома и се наслаждавам на 3-месечния си син.
Как започна работа като винен гид?
Завърших Университета по хранителни технологии, специалност „Технология на ферментационните продукти” и на 1-ви април 2010 започнах работа във Вила Юстина като технолог на вино, под зоркото око на гл. технолог Васил Стоянов. 2 години по-късно се роди първото ми дете и излезнах за година и три месеца в майчинство, период, през който винарската изба бе изцяло реновирана, а дегустационната зала бе готова да посреща гости. Завърнах се като „организатор винен туризъм”/ винен гид. И така вече 4 години.
Коя е най-интересната случка при посрещане на винени туристи? Или най-забавната?
Да разделим интересната от забавната. Най-интересната бе по време на посещението на журито от Concours Mondial de Bruxelles в избата и по-конкретно на парк-лозето. Както знаеш, там се извисява 3 метров петел, скулптура на Кольо Мишев, символ на Вила Юстина. Този петел винаги предизвиква въпроси от туристите, дали имаме италианско участие, след което обясняваме символа му в България. При конкретното посещение винените критици заобихолиха скулптурата и петелът предизвика интересна дискусия за символиката му в различните страни по света. Оказа се, че във всяка страна петелът е емблема на нещо и историята му бе разказана.
Забавната: Японци на гроздобер във Вила Юстина. Беше голямо предизвикателство, тъй като ни бе за първи път да организираме гроздобер за туристи, а и туроператорът искаше на всяка цена да се осъществи без метеорологичните условия да ги притесняват. Тъй като резервацията бе за средата на Септемрви, обикновено сме приключили гроздобера, оставихме спациално за тях 2 реда, подсигурихме всичко необходимо до най-дребния детайл за бране и ръчно преработване на гроздето до сок, а туристите даже не знаеха какво предизвикателство ги очаква. Важното е, че се забавляваха и ние покрай тях.
Кое те привлича най-много в тази професия?
Не знам дали точно тази професия ме привлича или по-скоро екипът и атмосферата точно в тази изба ме карат да си върша работата с удоволствие. Привлича ме това, че не знаем правилната формула, но като че ли всичко, което правим се получава и то много добре. Не знам дали винен гид може да се определи като професия все още, но съм сигурна, че все повече изби осъзнават нуждата от такъв човек. Всъщност, винен гид може да бъде всеки енолог, търговец на вино, дори и собственика на избата, но те нямат време да търсят и да привличат туристи, да работят с туроператори, да обикалят туристически изложения и т.н.
Разбира се, комуникацията с различни винени любители от цял свят е най-привлекателна, а най-задоволителен е ефектът „Уау”, който българските вина и по-конкретно местните сортове оказват над чужденците.
Кое според теб най-много очарова винените туристи при посещението и дегустацията?
Трудно е да се обобщи. Самите винени туристи са много различни и всичко зависи от това колко посетени изби имат зад гърба си и с какво сравняват визитата си. Тук е ролята на гида да разбере какво точно би било интересно на туриста, за да не го отегчи с излишна информация. Идвали са хора, които буквално те изцеждат с въпросите си за виното, но сме посрещали и такива, който идват просто да се насладят на чаша хубаво вино. Някои се впечатляват от всичко видяно, от природата на лозята, от съвременните технологии. Чужденци, които са обикаляли далеч по-екзотични винени дестинации се впечатляват от гостоприемството ни и от качеството на вина.
По-голямата част от посетителите не очакват това, което ще видят и времето, което ще прекарат тук. Виненият тур трябва да е цяло преживяване, а не просто разходка и дегустация в рамките на точно определено време. Да си тръгнат със спомен от видяното, чутото, опитаното и споделеното. Както обичаме да казваме – Посрещаме гости, изпращаме приятели!
Как си представяш винения туризъм в България след 10 години? И кои са най-важните предпоставки, за да се случат твоите прогнози?
Международни конкурси
Много неща се случиха в България, които накараха света да обърне поглед към страната ни като винена дестинация – Digital Wine Communication Conference (DWCC), Consours Mondial de Bruxelles и Spirits Selection , Класирането на България в топ 10 дестинации за винен туризъм на Wine Enthusiast. Медалите, които българските вина печелят от международни конкурси подсилват интереса на винените туристи.
Активни турагенции и туроператори
Вече има туроператори, които са насочени изцяло към винения туризъм, които популяризират България сред туристически изложения. Туроператори, които преди 4 години са ми отговаряли с „ Нашите туристи не се интересуват от вино”, сега се свързват с нас за резервации. Дали интересът идва поради запитване от туристите или се поражда от предлагането на туроператорите не мога да кажа.
Чуждият опит и колективната работа
Можем да развием винения туризъм много по-бързо, като взаимстваме стъпките, които развитите винарски райони са направили, но според мен най-трудното би било да убедим собствениците на избите, че трябва да работим заедно, за да постигнем нещо в тази насока. Работа, която ще даде плодове след известно време, а не веднага. В Пловдивския район донякъде успяхме да се обединим, направихме първата карта с винени маршрути за региона, участваме заедно на Международните срещи на туроператорите, но имаше и изби, които категорично отказаха да се включат в каквото и да е общо представяне. Мелник са един добър пример за колаборация.
Подкрепа от държавата
Следващите, които трябва да „сръчкаме” са Министерството на Туризма, които още преди Consours Mondial de Bruxelles 2016 обещаваха разработване на винени маршрути и цялостно представяне на винения туризъм в страната пред чуждестранните медии покрай конкурса, а сега – 2 години по-късно заговориха за Проект с абсурдните 12 Винено-кулинарни региона, без да се допитат до бизнеса, който им предлага безплатно съдействие по изготвянето на правилните маршрути.
България беше поканена да стане домакин на International Wine Tourism Conference и отказът от страна на държава доказа безхаберието и липсата на интерес към развитието на този тип туризъм. И много много други абсурдни неща, с които не искам да ви отегчавам.
Твоят съвет към хора, които биха искали да се започнат работа като „винен гид“
Много е трудно да бъдеш интересен събеседник за винения турист. Има туристи, които са обикаляли повече от вас, опитвали са повече вина, знаят повече от вас за вината по света.
Съветът ми е да се интересуват не само от вината, която конкретната изба предлага, или технологиите, които се прилагат там, а да четат за всичко, както в страната, така и по света, за да бъдат „интересният събеседник”. И още нещо: никога да не злословят за друга изба в България!
Тази статия ви харесва?