Противно на очакванията и общоприетото название на региона – Северозападнала България, впечатленията, които остава Видинският край в съзнанието на един винен пътешественик е за  възраждащ се регион, поне що се отнася до лозарството, винопроизводството и винения туризъм. Няма да ви изненадам като свържа Видинския край със сорта Гъмза, познат още със своите синоними Черна гижа (Видинско), Скадарка, Мекиш, Четерешка (Македония, Сърбия), Кадарка (Унгария, Румъния),  Mor Kadarka (Турция), но и със своя дискусионен произход. Някои твърдят, че Гъмзата е пренесена от Унгария, други източници посочват  района на Скутари, на границата между Албания и Черна гора. Факт е, че сортът е разпространен освен във Видинския край, в Сухиндол, в региона на Павликени и в държавите изброени по-горе.

В Сакар в последните години също засадиха Гъмза.  Като сравнително къснозреещ сорт промяната на климата се отразява добре на Гъмзата. Докато в други региони на страната гроздоберът в последните години се измества по-напред във времето, то при Гъмзата тази промяна влияе върху по-доброто узряване на гроздето. Не случайно Гъмза означава „Капризна жена”.

Статистика

По данни на Аграрния доклад 2019 площите с реколтирани лозя в Северозападния регион са 2511 ха, а според последната справка, публикувана от Изпълнителната агенция по лозата и виното в „Опис на основните винени сортове на Република България” от 2014 г, Гъмзата в страната заема 855 ха.

За Гъмзата извън официалните данни

Но едва ли виненият пътешественик тръгва подготвен с толкова детайлна информация за региона. Той по-скоро разчита на това, което ще чуе и види, това, което местните лозари и винари ще му разкажат, а доколко то е достоверно, никой не знае. Едно от интересните твърдения от местните собственици на лозя е, че Гъмзата тук, която се отглежда на алувиални и силно песъчливи почви, е сред малкото лозя, които не са засегнати от филоксерата. Тя и до ден днешен е запазена и се отглежда на собствен корен.

Според данни, публикувани в книгата на Илия Зайков, „В България филоксерата нахлува именно през нейните „гъмзови краища”, през Видинско и Врачанско и до края на XIX век унищожава почти всички лозя на Дунавска равнина.” Все пак се доверяваме на лозарите от Видинска гъмза, които не само отглеждат 600 дка 40 годишни лози от „едноименния сорт на собствен корен“ по думите на Петко Миков от „Видинска гъмза“, но и позволяват те да са източник на калеми за посадъчен материал на новоизграждащи се изби със собствени насаждения. Освен това, продават и грозде от сорта на други вече съществуващи изби.

Да поемем към Видин

 Единственото препятствие, което би спряло винени любители от вътрешността на страната да тръгнат към Видинско, е силно натовареният път през Петрохан и пътят в ремонт през Враца. Съвет: Тръгвайте смело, пътят е изключително живописен, нов и широк, далеч по-лек от други проходи  в България.  Просто бъдете нащрек, защото някои завои могат да объркат стомашния ви баланс.

Община Ново село

Веднъж стигнали до община Ново село, виненото приключение започва. Също както в други региони в страната и тук липсват всякакви табели, напомнящи на пътуващите, че се намират в лозаро-винарски регион с богата история и възможности за винен туризъм. Докато в Южна България пътят е осеян с лозя, което само по себе си напомня за поминъка на хората, тук по пътя се откриват прекрасни гледки към Дунава, а единствено големият грозд на входа на Ново село говори за винарския потенциал. Още в началото на селото се намират трите изби, чиито имена леко объркват винените любители – Видинска Гъмза, Новоселска гъмза и Винарска изба Ново село.  Тази тавтология в имената обаче е една сериозна заявка, че каквото и вино от Гъмза от Ново село да си вземете, то ще е обещаващо добро!

Винарска изба Ново село

Новото попълнение в този край е винарска изба Ново село, за която 2019 реколта бе първата. Закупили част от старата Новоселска изба, собственикът Петьо Петров и брат му имат съвременен поглед и ясна визия за развитие на винен туризъм в избата. Оборудвана е със съвременно технологично обзавеждане за преработка на 200 т. грозде, а старите стоманобетони резервоари само ще напомнят на винените любители за историята на винопроизводството в района. Отглеждат 400 дка лозя от сортовете Ркацители, Каберне совиньон, Гъмза, а през 2019 засаждат нови 180 дка със Совиньон блан, Шардоне, Мерло, Каберне фран, Сира и Гъмза. Част от лозята са засадени срещу винарската изба.  60 % от производството е предназначено за свежи вина, а 40% остават за отлежаване.

Проектът за винен туризъм включва изграждане на дегустационна зала и магазин, възможности за дегустации на тераса, с невероятна гледка към Дунава, дворно пространство с озеленяване, изложбени помещения, дегустации сред барици и големи 6 и 10-тонни бъчви, запазени от старата изба. Място, което среща големите производствени мощности от миналото с бутиковото производство на настоящето и амбицията за бъдещо развитие на винен туризъм.  Пожелавам им успешна реколта, безпроблемно реализиране на проекта и с удоволствие ще се върна там с туристи. Тръгвам си с ркацители, гъмза и мерло х каберне фран от първата реколта на избата, но и с приятен послевкус в устата от дегустираните небутилирани вина в избата, които технологът Краси Костов ми показа.  Две седмици след посещението ми в региона събрах винени любители в Пловдив на импровизирана дегустация, с които споделих всичките 12 бутилки.

Новоселска Гъмза

В същия двор, само на няколко метра от входа, Новоселска Гъмза е свила и преместила своето производство в старата си бутилкова зала. Не успях да се срещна с никой от избата, но се радвам, че Гери Тодорова донесе една Резерва Гъмза 2018 на дегустацията, защото тя бе сред най-впечатляващите вина.

Видинска Гъмза

Срещнах се обаче с Петко Миков от Видинска Гъмза, който ми разказа всичко по-горе споменато за Гъмзата в региона, както и за интересните активности за винени любители, които организира извън избата. Винарната е създадена през 2006 г. От 2012 до 2017г. насажденията на избата са отглеждани биологично, след което минават на конвенционално земеделие. Имат 600 дка лозя, от които 250 дка са с Гъмза. Останалите сортове са Ркацители, Мерло, Каберне совиньон, Каберне фран, Совиньон блан, Ризлинг и Шардоне. Представете си винен пикник на брега на Дунава в село Флорентин и местни баби, които приготвят традиционни за региона храни. А сега да се прехвърлим на лодка по Дунава с чаша вино Видинска гъмза… Все примамливи идеи. И оттук си тръгнах с гъмза с интересен цветен етикет с български шевици.

Бонония Естейт

Въпреки, че регионът изобилства с изби, някои от които все още строящи се, като тази във Флорентин, успях да посетя само още две. Бонония Естейт е новото бижу на региона, което впечатлява както с локацията си, така и с амбициозния си проект, включващ изба, хотелска част, ресторант, музей на виното. Издигаща се на брега на Дунава, производствената част е в почти завършен вид, а туристическата е все още в строеж. Изградена на мястото на стара пивоварна, и тук стоманобетонни резервоари само напомнят за миналото и влизат в пълен контраст със съвременното оборуднаване на новата изба по интересен за туристите начин . Спирам със загатването. Очаквайте скоро!

Опитах прекрасни вина, съхранявани в съдовете – един совиньон блан, две гъмзи, две шардонета и едно каберне фран. Колкото и да противоречи на основната идея на винения туризъм,  да се предлагат за дегустация само бутилирани вина с цел последваща продажба, има изключителен чар в дегустацията на вина от съдове и бъчви, които аз лично препоръчвам на всеки любител поне веднъж да си поиска от избите. Само бях чувала за проекта от колеги и съм благодарна, че ме приеха. Вината, които любезно ми изпратиха от избата бяха гъмза Гомотарци, серия кръстена на едноименното село, в което се намират част от 1500-те им декара лозята, също така гъмза Бонония и каберне фран Istar.

Винарска изба Дос Аламос в с. Неговановци е последната изба, която посетих.  В превод „Двете тополи”, както сами наричат себе си собствениците на избата, Дос Аламос изглежда най-подготвена за посрещане на туристи към настоящия момент. Избата е отворена за посещения по всяко време, тъй като собствениците буквално живеят в нея, но както във всяка изба, и тук е препоръчително да има предварително обаждане. 

Отглеждат Совиньон блан, Гъмза, Семийон, а капацитетът на избата е 250 т. вино. Посрещат активно туристи от круизните кораби, но за съжаление 2020 г не е най-успешната от туристическа гледна точка. Не е тайна и проектът за изграждане на къщи за гости в непосредствена близост до винарната, което със сигурност ще привлече туристи от вътрешността на страната. Тръгвам си с кашон вино – 2 совиньон блана Дос Аламос 2018 и 2019, совиньон блан Бачовото, където се намират част от лозята на избата, Розе от бъчви Бачовото 2018 , гъмза 2016 и рубин 2018.

Град Видин

Що се отнася до Видин като туристически град, изненадващо за мен установих, че градът беше пълен с туристи, поне в центъра. Хотелът в центъра на града беше пълен с туристи от Русия, Полша и Германия, а по данни да рецепциониста, за разлика от 2019 г, намалението на туристи към днешна дата е само 20%, макар да няма круизи към този момент. Дали е достоверно – не знам!  Далеч по-песимистични са обаче отговорите на следващите въпроси: Имало ли е интерес от туристи за винен туризъм в региона и дали могат да препоръчат изба в близост до Видин. Отговорът е, че „досега никой не е питал“, но ако има интерес ще ги изпратят в изба, намираща се на час и половина от Видин.

Прави впечатление, че ресторантите и баровете свързват избите, чиито вина предлагат, със селата, в които се намират, което може силно да обърка винените любители. В три от ресторатите вината бяха посочвани като „Вино на Гомотарци (Бонония Естейт), вино на Неговановци (Дос Аламос), вино от Ново село (Видинска гъмза)”,  но най-масово бяха представени вината на голям винпром от източна България.

В туристическия информационен център в Дунавска градина нямаше нито една брошура за винен туризъм. Регион с потенциал, но някой там трябва да задвижи нещата. Това ще им помогне да привличат български и чуждестранни туристи и от вътрешността на страната, защото на този етап всички те разчитат на круизните кораби, а тази конкуренцията ще е жестока в следващите години.

Дегустация на вина от Видинския край

Опитахме всички вина, които са описани по-горе и всяко едно от тях имаше своите достойнства, но червените превъзхождаха белите представители. Ако трябва да опиша Гъмзата след такава дегустация, бих казала, че е вино с рубинен цвят със слаб интензивен, леко до средно тяло и по-високи киселини от другите северни вина. Ароматичният му профил впечатлява с плодовост на костилкови плодове, шипки, вишни и земисти тонове, които не винаги кореспондираха с вкусовия аромат.

Силно ни озадачиха свежите растителни тонове във всички гъмзи, които аз лично оприличих на коприва. Някои от вината бяха съзрявали в дъбови бъчви, което показва потенциала на този сорт за стареене и умелата му заигравка с дъбова дървесина, макар и най-старото български вино да бе от 2016 г. Най-запомнящата следа сред разнородната група „дегустатори” оставиха гъмза Гомотарци на Бонония Естейт, гъмза резерва на Новоселска гъмза, розе Бачовото Дос Аламос, гъмза Бонония, каберне фран Бонония и мерло х каберне фран Ново село, което на мен лично ми допадна много, като фен на млади, свежи вина, с изразени сортови аромати. 

Едно от вината имаше „Брет“, което повиши любопитството на незапознатите, но и възбуди „спорове” сред запознатите. Мария Стоева донесе 2  унгарски Кадарки от конкурса в Унгария, на който бе поканена за жури, а бутилката от реколта 2008 ни представи сорта по съвсем различен начин. Дотолкова, че ако беше сляпа дегустация, нямаше да познаем, че това е гъмза. Отличаваше се с плътното си тяло, аромат на бутилково развитие, тютюн и кожа, все още свежи киселини, лека фенолност, дълъг послевкус.

Посещението ми във Видинския край и последвалата дегустация на вина от региона остави в мен добър послевкус и оптимизъм, че тук ще се случват интересни неща. За да стане разпознаваема винарска дестинация от туристическа гледна точка обаче, винарските изби трябва да работят заедно, колкото и „невъзможно” според тях да е това.