fbpx
Натисни enter за търсене или ESC за затваряне
Blog thumbnail

Шепотът на вятъра в Сърбия

Шепотът на вятъра в Сърбия

Blog thumbnail

След като сме посетили първата ни изба в Стари Сланкамен, определено не искаме да напуснем пределите на Сърбия толкова бързо. Отправяме се към близката изба по препоръка на вчерашния ни домакин Милан (Акуминкум). Той ни изпрати така „Там на хълма, където са и моитe лозя има една изба, вижте я, заслужава си“.

По посока на вятъра и интуицията

И така, след закуската на дунавския бряг се отправяме към изба Шапат. След поредица взимания на грешния завой сме на правилната посока. Но така е, когато искаш да откриваш онези изби и места, които не са във всички туристически гидове, а разчиташ на добрата препоръка и голяма доза интуиция. Изкачвайки прашния път между лозята, разбираме, че и тук вътрешния глас не ни е подвел.

Попадаме на малък бутиков хотел, заобиколен от 10 декара собствени лозя, както по-късно ще разберем от „властника“. Нямаме предварително уговорена среща с него, но пък Милодраг Костич откликва на интереса и любопитството ни към сръбските вина. Започва проекта си през 2009 година със засаждането на лозята и построяването на винарната и хотелската част.

През 2013 година е първата реколта. Има осем сорта: Каберне Совиньон, Мерло, Совиньон Блан, Шардоне, Мускат, Пино Ноар, Теролдего, Вранец и Траминец (Гевюрцтраминер). Всички те са разположени около винарната, не далеч от брега на Дунава, в района на Фрушка гора. Хотелът разполага само с 2 апартамента и 4 стаи, а вината стигат само за него и няколко ресторанта в Белград и Москва. Годишно се произвеждат около 10 000 бутилки.

Изненадващо, обаче, тук разговорът ни тръгва не за Вранеца и Траминеца, а за Мавруда. Милодраг заявява без капка куртоазия, че за него Маврудът е един от най-добрите сортове в света. Често е идвал по работа в завод Кремиковци край Асеновград и Маврудът е останал в сърцето му оттогава. Химик по професия, художник по душа, но запленен от виното, създава имението „Шапат“. Името означава „шепот“ и описва точно мястото, където сме – чува се само шепота на вятъра. „Изчел съм чудо боже за лозарството и винарството, но така е, като те захване (виното) не пуща.“ Така, след това въведение влизаме в избата под хотела. Под звуците на лека музика отлежават вината.

Отлежаване с музика

 

Изба Шапат
dav
В дегустационната

Шепотът на времето

Сладко и солено
В ресторанта

Опитваме белия бленд Шардоне и Мускат Отонел. Оставам с впечатление, че това е една сбъдната мечта, тук няма амбиция, а желание да се експериментира, да се наслаждаваш на процеса да създадеш свое вино. Собственикът скромно ни заявява „Нямам амбиция да правя велики вина“. След сръбското халуми със сладко от домати и песто, започваме разговор за картината на стената. Тук домакинът истински се развълнува. Споделя ни как се е борил цели 20 години, за да придобие тази картина, но защо? „Защото съм за свободата“ казва. Нищо друго от това, което ни сподели той, не беше изречено с такава емоция. Нищо от житейският му разказ не изрече с такава вътрешна сила. Но ето тази картина в очите му имаше по-голяма стойност от всичко, което ни заобикаляше. Усетих, че човекът, с когото се запознахме е постигнал всичко и е знаел защо, знаел е, че един ден този момент ще дойде…виното, картината, свободата и шепотът на вятъра.

Картината на свободата

Тази статия ви харесва?

  • Последвайте ни във Facebook за още винени приключения!
  • Абонирайте се за най-новите предложения и статии тук.

Оставяне на мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *