Основна информация
Винарска изба „Магура“ се намира в едно от най-загадъчните и красиви кътчета в България, между река Дунав и червените пясъчни скали на град Белоградчик и природния феномен пещерата Магурата. Идеята за създаването ѝ през 1967 година е породена от потребностите на вътрешния и международния пазар от висококачествени вина и шампанско. Галерия „Прилепите“, която е част от пещерата Магурата, от десетилетия е превърната в място за отлежаване на отбрани вина.
По своите почвени и климатични условия районът около Рабишката могила се доближава до тези на френската област Шампан, затова тук се произвеждат добри естествено пенливи вина по класическа технология. Виното се съхранява и бавно съзрява в дълбокото подземие на пещерата.
Освен с естественото си пенливо вино „Магура“, винарната е специализирана в производството на висококачествени, червени и бели вина и ракии.
Винарска изба „Магура“ организира дегустации, които се провеждат в уникална обстановка – в галерия „Прилепите“ на пещера Магурата. Дълбоко в недрата на пещерата, под монотонния звук на действащия сталактит, където отлежават бутилките с естествено пенливо вино и стареят отбрани вина, виненият гид разказва историята на винарната и организира „пътешествие“ през различните винени стилове застъпени в селекцията на избата.
Съчетаването в едно на неповторимата атмосфера на това място, където витае духът на отминалите хилядолетия, с митове и предания за древни времена и удоволствието да отпиваш от добрите български вина, се превръща в незабравимо изживяване…
Дегустациите се провеждат след предварителна резервация минимум три дни преди посещението на телефони: 02 857 00 15, централен офис и 093 29 62 30, винарна.
Забележителности наблизо
Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м. Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.
Уникалният природен феномен Белоградчишки скали е скален комплекс с дължина около 30 км и ширина 6-7 км. Комплексът се простира от запад на изток от връх Ведерник (1124 м), около град Белоградчик, до селата Боровица и Белотинци.
Белоградчишките скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Червеникавият им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис. Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късно и от българи, и от османци – Белоградчишката крепост.
Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.
На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към Българската академия на науките. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе.
Те са разнообразни по форма и големина скални творби, издигащи се на повече от 100 м височина.
Белоградчишката крепост се намира на 1.5 км от Град Белоградчик, сред прочутите Белоградчишки скали.
Крепостта съществува от римско време. През І – ІІІ век сл. Хр. римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват. На няколко метра от нея има останки от друга крепост – Латинско кале, която служела за помощно укрепление.
Белоградчишката крепост се намира на около 1,5 от центъра на града. До нея може да се стигне както пеша, така и с превозно средство. Пътят е добре асфалтиран и подходящ за автомобили. Навсякъде из Белоградчик и преди навлизането в самия град са поставени обозначителни табели за местоположението на крепостта и скалите.
