Розето отдавна не е вино само за летния сезон, но с настъпването на топлите дни вниманието ни се измества все повече към него. Как се получава този розов цвят и на какво се дължат всичките му нюанси? Ето за това ще стане въпрос в тази статия! Но преди да пристъпим към методите за правене на розе, ще си изясним къде се крие този розов цвят.

Тайната е в кожицата на гроздето. Именно там са концентрирани антоцианите, които дават цвета на виното. Месестата част на гроздето съдържа вода, захари, киселини и други компоненти, но с леки изключения е абсолютно безцветна.

Ето защо от процеса мацерация (контакт на гроздовия сок с ципите) зависи и цвета на виното. При производството на червено вино ципите и гроздовият сок остават заедно и по време на цялата ферментация, при което се извличат цвета и танините от гроздовата ципа.

За розетата, обаче, този процес е съвсем кратък. В зависимост от използвания сорт грозде времето за мацерацията може да варира. Освен от избора на сорт, от значение е и приложения метод за правене на розе – чрез мацерация или чрез метода „Saignée“ .

Чрез кратка мацерация

При този метод гроздовият сок и ципите остават да престоят заедно за период от 2 до 48 ч. (значително по-кратко време, отколкото при производството на червено вино). Продължителността определя наситеността на цвета на розето и само от енолога зависи кога този процес на мацерация ще бъде прекратен. Тук цялото количество на гроздовия сок се използва за направата на розе.

Чрез метода „ Saignée”

За разлика от предходния метод, тук гроздето е предназначено за производство на червено вино, а не на розе. Гроздовата каша престоява за кратко (от 4 до 24 часа) при температура около 15°С. След като е получено желаното оцветяване се източва около 10-20% от мъстта, която е предназначена за направата на розе.

Останалото в съда се използва за производство на червено вино. Основната цел в случая е получаване на червено вино с по-висока концентрация, по-наситен цвят и плътност.

По този метод се получават розови вина с по-интензивен цвят, по-ароматни и с по-добра структура, обикновено с по-ниска киселинност (тъй като гроздето е било предназначено за червено вино).

Чрез купажиране

Този метод е позволен в Шампан за направата на розови пенливи вина от региона. Например, някои известни френски розови пенливи вина са направени от Шардоне, към които в последната фаза на производство се добавя малко червено вино от Пино ноар.

Има примери и от България, като към гроздов сок и Совиньон блан е добавено известно количество (под 10%) сок от Каберне совиньон за получаване на интересно бледо оцветено розе.

 Кои са нюансите на розето?

Цветът на розето се определя освен чрез наситеността и чрез неговия нюанс.

розов, сьомга, луков, оранжев

Дегустация

Наскоро дегустирах паралелно две розета от един регион (Южен Сакар), но в два съвсем различни стила и направени по двата метода.

Виното е с бледорозов цвят. Средно интензивен аромат на свежи червени плодове и минералност. Сухо вино с леко тяло, добре изразена игрива свежест и минерален среден финал. Алкохолът е 12%

✍ Сервира се при температура: 7 – 10° С

Това розе е малко по-екстремен пример, описващ розетата по метода Saignée , тъй като е отлежало 9 месеца в използвани български 500-литрови бъчви. Това добавя още повече наситеност и нюанс, както на небцето, така и в аромата.  Виното е с плътен керемиден цвят . Ароматът е комплексен и наситен, с нюанси на червени плодове, землисти тонове, тютюн и гъби. На небцето ароматите се допълват от подправки и компот от ягоди. Тялото е плътно, свежестта е средна и отлично балансирана, за да се получи едно нестандартно розе, подходящо за храна и отлежаване за 2-4 години. Алкохолът е 14%

✍ Сервира се при температура: 9 – 12° С

За съжаление не снимах тези две вина в чашата, за да видите разликата в цвета, но пък има цяло видео в Инстаграм за тази дегустация.

Споделете и вашите впечатления от любими розета в коментар по-долу.