Всеки един от изброените е по действителен сценарий и всяка връзка с лица и ресторанти е неслучайна.
1) Брандираните винени чаши
Не знам след като в домовете си повечето от нас не ползваме брандирани чаши, някои ресторантьори си мислят, че на хората ще им е приятно да пият от чаши с най-различен спонсор. Най-досадното е когато си в ресторант, който видимо е инвестирал сериозна сума в обзавеждане, да усетиш липсата на каквато и да е естетика в нещата, с които си в най-близък досег. А в комбинация с евтина чаша с дебелостенно стъкло, вече си задаваш въпроса, „защо ли не си поръчах бира?“.
2)Липсата на какъвто и да е избор от вино на чаша
Като оправдание за тази масова практика е схващането, че този, който е ценител щял да си вземе цяла бутилка. В не малко случаи качеството на предлаганото вино на чаша, ако има такова, компрометира това на ресторанта. Няма нищо по-запомнящо се в един ресторант от това: „Ами като не ви харесва виното на чаша, вземете си бутилка“.
3)Прекомерно висока надценка
Клиентите знаят какви са цените на виното и лесно могат да преценят дали даден ресторант не е преминал „благоприличния“ процент. Справедливата надценка би поощрила консумацията на вина в по-високия клас. Статистиката и опита показва, че когато един обяд или вечеря не са придружени от вино, повечето хора не поръчват десерт, нито кафе. А това както и да го погледнем са пропуснати ползи и от винения лист, от бара и от кухнята.
4) Наливането на чашата до горе
Наливането на чашата с вино догоре, така че едвам да я поднесеш към себе си, е признак не просто на липса на каквито и да е сервитьорски умения, но и на голяма доза наивност, ако някой си мисли, че колкото по-бързо разлее виното по чашите, толкова по-бързо ще продаде друга бутилка.
5) Донасянето на вече отворената бутилка на масата
Не е задължително отварянето на бутилката да бъде точно пред вашата маса, но със сигурност някъде, където това се случва във визуалният ви обсег. В противен случай, макар и подсъзнателно, поднесена отворена бутилка, буди съмнения за по-предирчивите.
6) Неразбирането на изрази „виното е с тапа“ или „виното е коркнато“
Този момент макар и рядко (около 5%) все някога ще настъпи в професионалния живот на всеки сервитьор. Да си малък, уютен ресторант с домашна обстановка, не означава, че и обслужването може да е „по терлици“. Връщането на виното прелято и прецедено в гарафа и обяснението „Не открихме никакви парченца корк“, буди мили чувства, но говори лошо не за сервитьорите, а за липса на управител, който да спре преливането през цедка на виното зад бара още в зародиш.
7) Винени листи с крещящата липса на умисъл и идея в подбора на вина
Винената листа е критерий за това дали и менюто на ресторанта е добро. Всеки един уважаващ себе си и професията си ресторантьор и кулинар, не би „продал“ винената си листа, а добре разбира връзката „храна-вино“. Луксозни винени листи, които трудно се поддържат актуални, говорят по-скоро за търговски договорки, отколкото за мисъл към нас клиентите. Най-обикновен бял лист с подбора на вина не показва липсата на отношение, а тъкмо обратното. Той вероятно е по-актуален според реколтите, сезонните ястия, а и може би ви поднася нещо различно всеки път, когато посещавате ресторанта.
Може клиентите не винаги да имат право, но неговото удоволствие е основна цел на ресторантьора. Истинското удоволствие никога не е прекалено скъпо, докато посредствеността винаги е такава.
Тази статия ви харесва?