-Какви са тези храстчета навсякъде? -попитах аз попадайки за пръв път в района Лангедок-Русийон преди повече от 6 години.
–Ma cheriе, тези храсчета са навсякъде из Франция и се наричат лозя! – ми отвърна с усмивка и лека насмешка моят спътник.
И така 6 години по-късно от първото ми посещение на Минервоа и нелепия ми въпрос се стигна днес до написването на тази статия. И няма как, след като именно вината на Минервоа предизвикаха интереса ми към виното, да не започна именно с тази апелация.
Минервоа (Minervois) се намира в западната част на Лангедок в департамента Еро (Hérault), между средновековната крепост Каркасон на запад и Капестан (Capestang) на изток.
За съжаление скромните ми фотографии не са успели да пресъздадат напълнo тази неописуема красота и идилия на този район.
Апелацията Минервоа носи името на едноименното селце в Од (Aude), което е обявено за едно от 100-те най-красиви села във Франция. Кацнало на живописния склон на Каньон де ла Сез(Canyon de la Cesse), ако се абстрахираме от английската реч, можем наистина да се пренесем във времето на катарите през 13 век. Макар че кървавите сцени, които са се разигравали тогава, нямат нищо общо с романтичния и спокоен облик на селцето днес.
И все пак целта на статията е виното на Минервоа, така че нека пристъпим към същината на темата.
Минервоа е заслужила своята отделна апелация през 1985г. и от тогава се правят по-значителни инвестиции, както по отношение на оборудването на винарските изби, така и на лозето.
Територия и сортове
Лозята на Минервоа са едни от най-обширните в Лангедок. Общо на територията на Минервоа има 15 000 ха лозя, от които 5000 ха са предназначени за производство на вина под апелацията Минервоа. Разминаването в цифрите идва от факта, че апелационната система във Франция дава предимство на местните сортове вина, така че, ако един производител реши да заложи на международни сортове като Шардоне, Совиньон Блан, Мерло и Кабернет Совиньон, те не могат да бъдат продавани като вина AOC Minervois, а като Vin de Pays (Pays d’Oc). Въпреки че в апелационната йерархия Vin de Pays е на по-ниско ниво, това не означава, че вината произведени под тази апелация са по-ниско качество, а че собсвеникът е решил да следва друга стратегия на продажбите си, казано най-общо.
Минервоа подобно и на други апелации във Франиця, следва тенденцията да се разделя на подапелации. Това са AOC Minervois, AOC Minervois – La Livinière и Saint Jean de Minervois.
Най-общирната апелация е AOC Minervois,която произвежда средно 170 000 хл от 5000 ха, основно червени вина (94%) и по 2% бяло и 4% розе.
Основните сортове за червените са Сира (Syrah) , Гренаш (Grenache), Каринян (Carignan), Синсо (Cinsault), Мурведр (Mourvèdre), за белите Гренаш (Grenache Blanc), Бурбулен (Bourboulenc) , Макабо (Maccabeu) , Марсан (Marsanne), Русан (Roussanne). Винарските изби са 220, а кооперативите общо 30.
Другата подапелация е AOC Minervois – La Livinière, призната за такава от 1999 г. и заема площ от 200 ха и произвежда 7000 хл. , разпределени между 32 изби и 3 кооператива. Под тази апелация се прозивеждат само червени вина от същите сортове като при AOC Minervois.
Под най-малката апелация АОС Saint Jean de Minervois се прозивеждат само естествено сладки вина (vin doux naturel) от сорта Дребнозърнест Мускат (Muscat dePetit Grain), на територията от 230 ха и разпределена между 7 винарски изби и един кооператив.
Специфичното за региона по отношение на винификацията е, че при червените вина от Каринян се използва пълна или частична въглекисела мацерация от 5 до 12 дни с цел смекчаване на танините на сорта. Останалите червени сортове се оставят за по-дълго във ферментационните съдове.
Няколко са факторите разделящи зоната по отношение на климатичните особености: Черната планина ( La Mountagne Noir) със своите охлаждащи въздушни течения, спускащи се към лозята от север; алувиалните тераси и плоските терени към Карксон; централната зона със своята средна надморска височинаот 400м; височинните терени и сухи, бедни почви в североизточния район и влиянието на Средиземно море в най-югоизточните части на апелацията.
Ето кое обяснява и факта, че е много трудно да се опише типичното вино за региона, тъй като дори и в тази сравнително малка зона, разнообразието на почви, климат, изложение и възможни блендове е голямо. С риск да е доста грубо обобщение може да се каже, че вината на Минервоа са с плътно тяло, изразен плодов характер, пикантни подправки и присъствие на дъб. За най-добри представители се считат вината на AOC Minervois – La Livinière.
И ако се върнем към коментара за „храстчетата”, с който започнах, може би ще е добре да кажа и защо повечето производители избират именно тази чашковидна, храстовидна формировка за лозята си ( bush-training). За горещи, слънчеви и сухи райони като Минервоа се предпочита тази формировка, за да може листната маса да предпази гроздовете от парещите слънчеви лъчи на Южна Франция, които в комбинация със сушата могат да предизвикат значителни проблеми на енолозите. А южният полъх идващ от Средиземноморието предпазва от зараждане на гъбички или сиво гниене по лозята, тъй като без него тази формировка би създала предоставки за тяхното развитие.
Може да се каже, че едни от отличителните вина на региона са естествено сладките мускатови вина от Сен Жан де Минервоа (Muscat de Saint Jean de Minervois) и са едни от най-редките и деликатни естествено сладки вина на Франция. Имат остатъчна захар и алкохолно съдържание над 15%, с приятни медени и цитрусови нотки. Много добре си пасват със сирене Рокфор, гъши дроб, козе сирене с мед или печена ябълка. Така че дори и да не е от тази подапелация, непременно опитайте някое сладко мускатово вино от Лангедок в тази комбинация.
