Не подозирах, че срещата ми с Керълайн Гилби MW ще предизвика толкова много противоречиви въпроси в мен. Може би се впечатлих от прямотата й, когато тя заяви, че много от българските винари са прекалено амбициозни и често съотношението цена/качество не е това, което би следвало да бъде. Аз винаги съм била вестител на противоположната идея, макар, че все по-често ми се случва да се натъквам на такива амбициозни вина. С лека ирония тя добави: „Добре е за тези, които могат да получат тази висока цена, която искат от пазара”. Признавам си не очаквах такова откровение от британска страна. Но Керълайн Гилби MW не за пръв път е в България и британската суета и учтивост в случая биха изглеждали лековато на фона на 20 годишния й опит с българското вино като търговец, дегустатор и журналист. А и тежестта на званието Master of wine предполагам ти носи отговорността да казваш това което мислиш, колкото и да не е приятна за някои. Мисля, че вече всичко знаем за потенциала на българския тероар, за потенциала на винения туризъм у нас, нямаме толкова нужда от някой, който да ни потупва по рамото и да казва колко сме велики и без това българина си знае, че е най-великия и може сам да избута цяла гвардия гиганти от Новия свят, чиито танкери са се наредили на опашка на британското крайбрежие, само с бутилка мавруд и шпага в ръка. Може би нашия фронт обаче е някъде другаде, не с танкерите, и без това ние ще идваме по суша. Може би е време да решим къде ще се сражаваме, на ниския, средния или високия рафт в супермаркета, или въобще няма да е в супера, ами в ресторанта, във винения бар или специализирания магазин. Тогава вече може да помислим и за въоръжението си, а не да излизаме с едни войници и да се чудим къде да ги пратим. Защото нашия неопитен „войник Ризлинг” няма големи шансове пред обучения му австрийски или германски колега. Нито пък Кабарне Совиньоните или Мерло-тата ще могат да се справят с австралийските или чилийските си противници, и не защото са слаби, просто са много малко на фронта, където количеството е решаващо, а не качеството. Можем да се пробваме с 300 бутилки мощни Мавруда и да останем в историята, но ако искаме да останем и в бъдещето, май е по-добре да сменим стратегията. И то да я сменим докато все още ги има тези (особена на британския пазар), които още питат с носталгия къде е българското вино. На въпроса дали България трябва да се опита да се наложи с местните си сортове или с добре познатите международни такива, Керълайн Гилби MW намери отговора някъде посредата. Според нея начинът да се популяризира българския привкус е чрез създаване на блендове между местни сортове и международни, в които обаче да изпъква характера на местния сорт, а не той да е превзет от международния, както според нея се получава в повечето случаи. Интересът, който е провокиран в клиента, чрез различния сорт или бленд на етикета, трябва да се поддържа и на небцето. Тя отбеляза също и че все повече внимание се отделя на лозята по нашите земи, което е и неминуемо причина за повишеното качество на виното през последните години. Или както тя колоритно се изрази: „Винарите разбраха, че гроздето не расте в ремаркето на камиона.” По отношение на износа на български вина на британския пазар, Керълайн Гилби MW е категорична, че българските производители трябва да осмислят експортната си политика, като имат предвид високите мита във Великобритания. По отношение на винения туризъм, тя отбеляза безспорния напредък и все по-голямото предлагане в този сектор, но и добави, че за неговото развитие трябва да се заложи не просто в изграждане на атрактивни бази, но и в обучение на персонал и изграждане на цялостен модел на поведение и качествено обслужване, така че посетителя да не се чувства изгубен или не на място попадайки в една винарска изба.
По време на своя престой, организиран от Регионалната лозаро-винарска камара в Пловдив, относно европейски проект, който изпълнява камарата, за промоции на български вина в Германия, Италия и Великобритания, Керълайн Гилби MW имаше възможност да посети 7 изби от региона: Нерагора, Каменки, Вила Юстина, Беса Валей, Драгомир и Пещера и Вила Терес. На дегустация организирана в ресторант „Четири сезона” по повод посещението на Керълайн Гилби MW, бяха опитани 22 вина от Братя Минкови, Вила Мелник, Драгомир, Вила Любимец, Братанов, Манастира, Гулбанис, Загрей, Брестовица, Ямантиеви, Бургозоне и Шато Копса.
