„Виното е по-добро от хляба“ – с тези думи ни посреща Винсент Сип от Винарна Агапе (село Рибовил, Eлзас, Франция), разказвайки ни как неговата майка е решила да зареже бизнеса със семейната им пекарна и да започнат производство на вино. Винсент потърква ръката си в блузата преди да ми я подаде, очевидно визитата ни прекъсна неговата ежедневна работа. Открит поглед, широка усмивка и големи груби ръце. Веднага ми става ясно, че тук той работи почти ежегодно сам. В залата, в която ни посреща се усеща мъжкото присъствие, старание но и липса на време за декорация и създаване на уют.
Сип започва с въведение в историята на региона.
Войната и търговията на вино
30-годишната война между Франция и Германия е променила всичко през този период. Елзас е принадлежал на немския император, имало е много малки кралства. След този период винарския бизнес става по-локален, докато в годините преди войната Елзас е доставял вина за Балтийските страни и Германските династии. Търговията след войната се простирала на не повече от 200 км от региона, докато през Средните векове Елзас е бил много по-известен. Дори през 13-14 век елзаските вина са се пили в кралство Англия, много преди Бордо да бъде познато от английските лордове.
След войната 2/3 от населението на Елзас е избито, затова много хора от Южна Германия, Швейцария и Австрия се заселват по тези земи. Семейство Сип идва от Австрия. Има двама братя в село Рибовил, които произвеждат вина под търговското име Сип. Притежават 10 хектара в 5 различни локации около село Риквир. Нашият домакин произвежда около 70 000 бутилки под марката Агапе. В превод Агапе – безусловната любов.
„Малки структури като моята могат да оцелеят тук само благодарение на туризма.“ – споделя Винсент. „Без него сме загубени. С влизането на еврото всичко стана много скъпо, а при такива цени влизаме в категория, в която туристите имат много изисквания към обслужването и предоставяните услуги.“
Регион на парадоксите
Елзас е района на парадоксите. Малък регион, където е трудно да се произвежда голямо количество вино, но климатът позволява да се произвеждат топ вина в 50% от масивите. За консуматора ценообразуването в Алзас и категоризацията на вината обаче не винаги е много ясна. Защо едно вино струва повече или по-малко е трудно да бъде определено преди дегустация. Има 51 Grand Cru-та, но тяхната разпознаваемост е сравнително малка. Ето защо, според домакина ни освен туристи, Елзас има нужда и от локален маркет.
„Винаги е по-добре да се адаптираш към локалния маркет и после към интернационалния.“ Допълва Винсент. По отношение на туризма, Елзас е дестинация, която не може да се оплаче от липсата на внимание. Този регион е един от най-посещаваните в цяла Франция, но не създава усещането, че тук местните са се самозабравили, защото имат вече твърде много туристи. Напротив, почти никъде не получихме отказ за дегустация, дори и имайки предвид, че скромната ни група е само от двама. Нещо, над което могат да се замислят месните ни обекти за винен туризъм.
И така започваме с дегустацията. При Винсент опитваме и първото пенливо вино в региона Cremant d’ Alsace. Той ни разказва, че въпреки пренебрежението на някои от производителите към пенливото в региона, то все пак представлява 25% от цялата продукция на Елзас. Предимно се прави от кооперативите и е създадено в началото като по-евтина алтернатива на Шампанското. Доста от терените, предназначени за бели вина с не особени претенции, днес се използват за пенливи вина. Тези терени може да са в платото, близо до гората, рядко се използват престижните стръмни склонове на Вогезката планина. Също така, ако някоя година е по-топла се прави по-малко количество, но пък се компенсира с количества от други по-студени години (тъй като при пенливите е позволено смесването на различни реколти).
Повече любопитни факти за Елзас, сортовете, апелациите, климата и релефа, може да прочетете тук – Елзас в 10 любопитни факта.
Къщата, която се намира до самата винарна, предлага три апартамента за туристи. И ако искате да опознаете региона за няколко дни, това е една чудесна възможност.
Посещението на тази винарна мога да опиша с няколко думи – истинско, откровено, земно и близко до всеки не-сноб, тръгнал да опознава душата на един регион.
И тъй като това беше единствената винарна, в която опитахме Cremant d’Alsace, ще отделя няколко реда за това специфично пенливо вино.
Cremant
Cremant е термин за пенливо вино във Франция, което не идва от региона на Шампан. Използва се традиционен метод. Названието „Cremant“ започва да се използва към края на 80-те, когато определението „шампански метод“ (method champenoise), използвано до тогава, за вина направени по традиционен метод, бива забранено със закон (Повече за Шампанското може да прочетете тук). Въпреки че тероарите и сортовете грозде варират значително в различните региони, където се произвежда Креман във Франция ( Лоара, Бургундия, Елзас, Бордо, Лиму, Жура) няколко са правилата, които трябва да се спазват от всички производители използващи термина Cremant:
- Пресуване на целите чепки грозде, което изисква ръчно бране
- Максималният сок от 150 кг грозде не може да бъде повече от 100 л.
- Минимум 9 месеца отлежаване върху утайката
- Мин 9% алк.
- Минимум 12 месеца отлежаване в бутилка.
- Минимум 3,5 бара налягане ( а за Елзас и Бургундия минимума е 4 бара)
И по-конкретно за Cremant d’Alsace:
- В края на 19 век започва производството на Креман в Елзас.
- Произвежда се само от сортовете Пино Блан, Пино Ноар, Пино Гри, Ризлинг и Шардоне. За розе Креман от Елзас се използва само Пино Ноар.
- В Елзас около 500 предимно малки винарни произвеждат Креман.
Надявам се тази статия да ви е вдъхновила за още винени пътешествие наблизо и далеч. И при следващата глътка просеко или шампанско, да знаете, че има още много интригуващи пенливи вина, които чакат да бъдат открити и едно, над което може да разсъждавате за безусловната любов…Agape…
Domaine Agape, 10 Rue des Tuileries, F – 68340 Riquewihr; domaine@alsace-agape.fr
Тази статия ви харесва?