Бачковския манастир е втори по големина в България. Разположенсамо на 30 минути от Пловдив, на основния път за Пампорово. Лесният достъп, както и кулинарните изкушения в близост до него, го правят един от най-известните и посещавани манастири в страната ни. В близост е до Асеновград, където от незапомнени времена местните хора се гордеят със своя Мавруд. Но не това е причината тук да се прави вино. , а хлябът неговата плът. Виното също се споменава около 300 пъти в Библията, а ако се вгледаме в иконите и изображенията в църквите и дърворезбите ще видим, че лозята присъстват като свещено растение.
Имаме честта да бъдем посрещнати лично от Игумена на Бачковския манастир, за да ни покаже избата и трапезарията, и да ни разкаже как се прави манастирското вино.
Обиколка из манастира
Разходката ни започва от Старата трапезария на Бачковския манастир, построена през 1623 г. и изписана през 1643г. от неизвестни български зографи. Тя има правоъгълна форма с дължина 17 м и ширина 6 м, покрита с цилиндричен таван. Цялостно пространството е покрито със стенописи, някои от които по думите на Игумена са „на ръба на канона”. Забелязват се изображения на Цар Кир ( владеел е цялото египетско царство, по негово време е направен първия превод на Библията от иврит на старогръцки), Александър Велики, първият римски владетел Август Траян. Освен изобразяването на тези владетели, друго уникално за стенописа в трапезарията е и присъствието на 12 антични философи (Сократ, Платон, Аристотел, Диоген и др.) Те са спомогнали в I век в Християнството да има и философска основа.
В музея също може да видите уникални за манастира предмети – покрити с миниатюрна дърворезба кръстове и икона на Св. Меркурий от 15-16 в. са само част от тях.
Виното, такова „каквото го изкара Господ“
Виното е в основата на литургията сакременто, затова за всеки един манастир е необходимост да разполага с определно количество вино, а за да имаш контрол над това вино, единствения начин е да си го правиш ти, казва Игумен Симон. Под контрол той има предвид да не се допуска намесата на каквито и да е химически елементи в производството на виното. То трябва да е такова, „каквото го изкара Господ”. На помощ идват от време на време консултанти от Пещера и Асеновград, но им е забранено да ползват каквато и да е химия.
Тук идвали дори преподаватели от Университета по хранителни технологии, да видят от любопитство как става така това вино без никаква намеса от добавки, чрез спонтанна ферментация и с естествени дрожди. Бистренето е само с помощта на винени помпи, което е единствената механизация в целия процес на производство.
Икономика без загуби
Всеки ден виното се използва за литургия. Получените количества вино стигат най-много за една година. Ако остане вино след една година то се прекарва през новите джибри, но отново остава неустойчиво и се пие първо, а ако е съвсем непоправимо отива за ракия или оцет, които също се произвеждат в манастира. Всичко се използва без никакви загуби.
Ракията „Джинджифирка”
Емблематична за Бачковския манастир е ракията „Джинджифирка”. Тя е гроздова, но са добавени във всяка бутилка и няколко джинджифирки от дървото в двора на манастира. И все пак виното и то само червеното, е най-важно за манастира. „С ракия и бяло вино нищо не се прави, те са само за наслада и за нищо друго”, допълва Игумен Симон. Затова и няма православен манастир, който да прави бяло вино.
По манастирски устав се полага по чаша или две на ден на всички монаси. Дори в миналото са се полагали по 2-3 шикела (един шикел = 550 гр.).
Освен за нуждите на литургията виното има и други функции. Гален е използвал виното за дезинфекция. В добавка със зехтин, то се използвало за лекуване на всички рани.
„Чистото вино е хранително.”
Не съм си давала сметка, че зад привидното спокойсвие, което цари в манастира, има толкова много труд. В стопанството работят 50 човека, които отглеждат овце, кози и крави. Имаме възможността да опитаме невероятното сирене, произведено там, в комбинация с вино от Каберне Совиньон и Мерло. Собствените лозя на манастира са от Памид, Каберне Совиньон и Мерло. Маврудът не може да вирее на тази височина, въпреки че манастира се намира само на 10 километра от Асеновград. Има останали само две места с насаждения със стария Мавруд, казва Игумен Симон, край с. Златовръх и с. Нови Извор, от там купуват и мавруда за избата в манастира.
Към манастира има 15 декара обработваема земя, а сградния фонд от 6755 кв. м. разгъната площ изисква огромна поддръжка. „Морално задължени сме да запазим тази светиня за идните поколения.”, казва Игумена, споделяйки ни трудносттите, които изпитва манастира, за да покрива разходите и да поддържа тази ценност, пазена векове.
Направихме дегустацията в помещението, където се съхраняват всичките провизии на манастира. При по-големи групи дегустацията се провежда в трапезарията на манастира, която е с капацитет от 40-50 човека. Може да направите заявка и за специален традиционен обяд, например Станимашки сърмички, приготвени от готвачите в манастира. Необходимо е да направите резервация на следния телефон: 0877 11 11 48; 0877 18 18 14. Манастира разполага и със 140 места за настаняване. Ако решите да отседнете телефона за резервации е: 0879 15 18 18.
Тръгваме си запленени от познанията на Игумента, от темите, които засегнахме, от различния поглед към една християнска обител, с много отворени въприси, и други, на които сме намерили отговор. За пореден път виното ми отваря врати към места, на които съм била, но не съм ги видяла истински.
Тази статия ви харесва?