Смрачава се, но вече сме на точния адрес – винарна Акуминкум в село Стари Сланкамен. Посреща ни Милан Спасич, собственикът реализирал мечтата си след дълги години корпоративен и делови труд. Разказва ни за това как е придобил къщата през 2010 година, която завършва и отваря през 2013г., заедно с първата реколта от червени вина от сортовете Пино Ноар, Сира и Каберне Совиньон. Милан живее във Варезе (Ломбардия) около 14 години, преди да се завърне отново в родината си, но се спира на сортове, които са нито италиански, нито сръбски. Амбициите му не са големи. Казва ни, че иска да прави просто добро вино и нищо повече. Затова се спира на сортове, които според него най-добре подхождат на земите му.

Стари Сланкамен

Стари Сланкамен се намира на самия бряг на Дунава. Над последните къщи нагоре по баира се издига средновековна крепост (Castrum Zalankemen) датираща от 10 век. Забележителна е и църквата Св. Николай в центъра на селото. Тук от древни времена са били открити лечебните свойства на минералната вода, но за тях ще ни разкаже малко по-късно при обиколка на винарната. Точно в 18:00 ч. удря камбаната на малката църквичка, за която е залепена сградата на винарната и жилищната част на собственика.

Философията за вино без бъчви

Влизаме в приемната част, която освен нас е приела и вече три реколти (2014 не е имало грозде) Милан ни запознава с философията си за правене на вино. Той не робува на сантиментални чувства към родните сортове, а засажда три може би „банални” френски сорта, но с ясната убеденост, че са правилните за неговия тероар. Разказва ни за използването на дъбовите бъчви, каква е била тяхната функция в миналото, защо се използват днес, как влияят на вкуса и характера на виното. И всичко това, за да ни каже, че той няма нито една бъчва. Философията му е да прави вино, което издава сàмо характера на земята и на плода. Всичко друго „само маскира истинската душа на виното, която не бива да бъде затварянa в дъбови бъчви“. Казва ни шеговито:

„Обичам всичко да е естествено и голо, включително и виното.“

С присъща лъвска убеденост добавя, че няма грозде, което да опиташ и то да има вкус на обгорено дърво. Разбира се, ароматите на отлежалите вина в бъчви, могат да бъдат далеч по-фини от описаните, но Милан е разбрал отдавна какви вина иска да прави и вярва и следва философията си докрай. Лесно успява да ни убеди в правотата си, първо философски, а после и чрез виното.

Номадът Бонвиван

Гроздето от 3 хектара преминава през няколкото иноксови съда, за да влезе директно в бутилки, които годишно достигат до 8000 броя. Марките са „Nomad“ и „Bonvivan“, но едва ли ще ги срещнете в продажба извън избата. Етикетите са дело на дъщеря му, която е едно от 4-те му деца, които както той, смеейки се, подхвърля, е пръснал по целия свят. „Nomad“ е най-високият клас вино, което още веднъж потвърждава философията му, че виното не носи нищо излишно, само автентичния си вкус. А „Bonvivan“, след само половин час общуване с Милан, съвсем ми подхожда на личността му.

Старата турска баня

От склада с кашоните изведнъж се озоваваме в стара турска баня. За тези, които ще решат да посетят избата, искрено съжалявам, че развалям изненадата. Тъй като за мен и Ирина влизането в тази част на избата беше неочаквано и заради това още по-изумително. Стъпваме почти върху камъните, между които е текла водата от близкия минерален извор, достигала около 50 градуса по Целзий. Между процепите на гредите, по които са ходели ползвателите на хамама, се е издигала парата от горещата вода, течаща под тях. По-навътре в банята е и старата сауна.

Хамамът под винарната

Сауната

„Respect the past, believe in the future, enjoy the present“

След този разказ преминаваме в дегустационната, в която ни посреща надписа „Respect the past, believe in the future, enjoy the present“. Точно това и ще направим с три вина от 2013 година. Започваме с Пино ноар, което си почива вече от три години в бутилката. Милан повдига отново темата за дъба, „Дъбът не подобрява процеса на стареене, а само го ускорява, стареенето в бъчви е външно създадено, а не необходимо за виното.“ И като човек постихнал върховете на кариерата си и все още заемащ директорски пост, ни обяснява икономическия аспект на дъбовите бъчви. Според него, те придават по-престижна визия и вкус, който е очакван за по-скъпия клас вина. А имайки предвид, че инвестицията във виното е една от най-бавно възвръщаемите, тези качества на виното са гарант за по-висока цена и следователно по-бърза възвръщаемост на инвестицията. „Ако инвестираш в бъчви си връщаш не за 6, а за 3 години разходите“, казва той.

Пино Ноарът е деликатно и нежно вино, с нотки на горски ягоди и сушени листа, сладко от малини….но Милан ни го описва така:

„Млада дама в ефирна рокля в градина с цветя„

Каберне Совиньона също се държи много достойно след три години в бутилка и без отлежаване в дъб. Компотените нотки на малина и дюля се съчетават с подправки като мащерка и зелена чушка. Но за тези неща не си говорим, всеки има своя привкус и отношение. А отношението на Милан към Пино ноара е сантиментално, и както сам признава то отразява неговата персонална арогантност и амбиция да покаже, че може да се справи с един труден сорт, който според мнозина е доказателство за висше винарско майсторство. Ако Пиното е предизвикателството му, то Сирата е истинската му гордост. И има защо. Оставям баналните описания за вино и ще следвам съвета на Милан.

Сирата е млад мъж в разцвета на своята младост, силен, съзряващ, мил, сдържан, но и чувствителен. И доста интригуващ.

Винарят за пръв път опитал Сира без дъб, когато тя се правила в огромни количества в окупирания Тунис, за да служи за купажни вина във Франция. И така от тази първа чаша Сира до днес, когато няколкостотин бутилки чакат най-подходящия момент да бъдат отворени.
Уважавай миналото, вярвай в бъдещето и се наслаждавай на настоящето („Respect the past, believe in the future, enjoy the present“).

Тази статия ви харесва?

• Последвайте ни във Facebook за още винени приключения!
• Aбонирайте за най-новите предложения и статии тук.