Първата ми среща с Надежда Иванова беше преди няколко години при посещението ми на Музея на виното в Плевен. Въпреки че прекрачих прага на пещера, което не предполага усещане за уют, имах чувството, че пристигам на гости на човек, които познавам от години. Спомням си искрената усмивка и топлото посрещане, което контрастираше на студения полъх, идващ от коридорите на пещерата. И днес в тази поредица нямаше как едно от първите лица, които изплуват в съзнанието ми, мислейки за професията винен гид, да не бъде Надето. Запознайте се с нея и мястото, което тя стопанисва в следващите редове.
Разкажи ми на кратко за теб
Казвам се Надежда Иванова и съм родена в град Плевен. Завършила съм “Международни отношения ” ЮЗУ Благоевград и две магистратури във ВТУ – „Публична администрация” и „Политология и дипломация”. Живяла съм и съм учила пет години в Москва. Освен руски език, владея английски и испански език, които много ми помагат в работата като винен гид. Освен виното другата ми голяма страст са пътешествията. Като страстен пътешественик и виноценител се старая пътуванията ми да са в различни винени региони и дестинации. Виното ни дава чудесни идеи за винен туризъм. Напоследък предпочитам и по-екзотичните места. От 2013 година съм уредник и винен гид на Музея на виното в родния ми град и така от хоби и страст виното за мен се превърна не само в професия, но и начин на живот, мислене и вдъхновение.
Как започна работа като винен гид?
Любовта към виното си я имах, въпрос на време беше да попадна и на правилното място, което да ме тласне към професията винен гид. Когато за първи път прекрачих прага на музея, веднага разбрах, че това е моето място. Беше като любов от пръв поглед и вече пет години продължава тази страст – посрещането на винени туристи в Музея и запознаване с тайните на напитката на боговете.
Коя е най-интересната случка при посрещане на винени туристи? Или най-забавната?
Динамика и забавни моменти не липсват. Всеки ден е различен и доста интересен. Защото и винените туристи, които ни посещават са различни. Гостите, които посрещам в музея са от цял свят. Може би защото самата аз съм много романтична по душа, най- голям и вълнуващ спомен у мен остави едно нежно признание в любов и романтично предложение за брак в музея след една дегустация. Имали сме и доста други романтични събития, за които съм знаела предварително, това беше изненада и за мен.
Кое те привлича най-много в тази професия?
След края на всеки работен ден се чувствам обогатена и удовлетворена, че съм успяла да предложа на нашите винени туристи едно емоционално преживяване, което да остане за дълго в спомените им. Има една китайска поговорка, която гласи „Намери си любимото занятие и няма да работиш нито ден през живота си.”. За мен това е работата като винен гид. Усещането да споделяш с много хора любовта към виното – това няма как да се придаде с думи.
Кое според теб най-много очарова винените туристи при посещението и дегустацията?
Всяко едно посещение в музея носи много положителни емоции. Посетителите в музея са предимно винени туристи, винолюбители и виноценители. Но ме радва факта, че все по-голям брой хора, които нямат афинитет към виното или са пълни въздържатели посещават музея без дегустация, но живо се интересуват от историята на винопроизводството и всичко с главен герой напитката на боговете, и дълго се задържат в историческата ни зала.
Също така, според мен най-много очарова винените ни туристи нашата енотека и близкия контакт със старите бутилки. Експозицията ни включва над сто годишни вина. Също интересен и вълнуващ момент е самата дегустация. Това е най-сетивното предизвикателство, което поднасяме на нашите посетители и ги запознаваме с основните стъпки в дегустацията и разкриваме тайните как се дегустира. Радват се и на атракцията с получаването на сертификат на финала.
Как си представяш винения туризъм в България след 10 години? И кои са най-важните предпоставки, за да се случат твоите прогнози?
След десет години според мен България ще е много по-популярна като винена дестинация в глобален мащаб, с много повече туристи, идващи тук специално за да опитат местните вина и специалитети. Ще има много нови винарни и изби във всички региони на България, като повечето още при изграждането си ще са направени и за посещение на туристи. Самите изби ще са обединени и ще работят единно за популяризирането на съответния регион и България като цяло.
Не на последно място държавата също ще е активна в рекламата си като винена дестинация, пътищата ще са нови и безопасни, навсякъде ще има табели. Може би звучи малко прекалено оптимистично, но аз съм оптимист по природа и вярвам, че винаги има надежда. А за да се случи всичко това, трябва много работа от всички заинтересовани страни – от самите винарни, през ресторантьорите и търговците, до местните власти и самата държава. И може би най- важното е всички да работят в една посока.
Твоят съвет към хора, които биха искали да се започнат работа като „винен гид“
Най- важното е за тях виното да е любов, емоция и страст. Човекът, който е решил да се занимава с това да подходи сериозно, защото работата като винен гид не е само забавление. Виното е необятна материя и изисква търсене, учене, надграждане и опитване. Всеки би могъл да бъде успешен винен гид, стига да го иска наистина.
Тази статия ви харесва?