Изминаха 2 седмици от посещението ми в Zornitza Family Estate и още не намирам точните думи, за да опиша изживяването, но колкото и клиширано да звучи, уви думите понякога наистина не стигат. Това е от онези места, които посещавайки ги, осъзнаваш че няма нужда да говориш. Споделянето е сякаш естествено и безмълвно. Така се сливаш със природата, че дори и ритъмът на сърцето ти притаява в унисон с усещането за липса на време. Часовникът спира и разбираш, че няма нищо по-красиво от това да си тук и сега. Това е от тези места, които те карат да се огледаш и да осъзнаеш, че не си нищо повече от това да си част от всичко. Планините около вълнистите хълмове, върху които е разположено именито, ти дават същевременно усещане за простор, но и за уют. Всеки детайл е толкова добре премислен и в хармония с всичко останало.
Посрещане в стаята
Настаняване
Имението разполага с 6 вили, които могат да настанят максимум 18 човека. За сметка на това пък ще имате на разположение десетки декари за разходки из лозето, овощните градини, да минете покрай кошерите с пчели, насажденията от млади дъбови дръвчета, и обширните поля с най-разнообразни растения, цветя и билки. После може да се потопите в басейна с топла минерална вода и да слушате само ромоленето на падащата струя. Всичко на това място създава усещането за пълнота, всички сетивата са будни и може дори да забравите чувството за глад. Но зачитайки се в менюто на ресторанта, вероятно няма да останете безпристрастни.
В ресторанта
След обиколката из имението в компанията на Алексанър Скорчев, вече сме се убедили в правотата на званието „тероарна кухня“, опитахме първите череши, надникнахме в оранжерията със зеленчуци а в далечината видяхме и фермата с животни и почти открихме къде са подправките, които си е засадил главния готвач. Така че сме нетърпеливи да видим как всичко това се интерпретира през креативността на младия шеф, който ръководи кухнята на ресторант „аЕestivum“. Преди това обаче влизаме в енотеката, която освен вината произведени от собствените масиви на имението, съхранява и стотици бутилки от известни световни апелации. Специално отношение има към вината от региона, който Алекс Скорчев внимателно е проучил и подбрал.
Противно на това, което човек би могъл да предположи, започваме вечерта не със собствените вина на имението, а със Сандански мискет от друга изба в региона. Още едно доказателство, че тук водещо не е егото, а стремежът да се предостави едно пълно изживяване. А кухнята на ресторанта определено трябва да се преживее. Накрая може да си направите и една „сляпа дегустация“ на сладолед. Ще ви изненада!
Дегустация почти по изгрев слънце
На сутринта вече със свежи небца сме готови за дегустация. От куртоазия обаче първо закусихме. И как да пропуснеш иначе тези прясно изпечени кроасанчета и сирена от козе, краве, овче и биволско мляко, които съвсем естесвено приканиха няколко проби вина. Започваме с Мелник 55 (с 10% Марселан) с лекото си ефирно тяло и аромат на пресни свежи череши. „High five“, бленд от 5 сорта – Каберне Фран, Каберне Совиньон, Сира, Мерло и Гренаш се отличава отново с изключително чист нос и отчетливи плодови аромати на черна череша, черница, боровинка, подправки. Тялото е средно, а финалът плодов и средно продължителен. Следващият бленд е от Мерло, Мелник 55 и Мелнишки рубин. Тук ароматите на свежи плодове отстъпват на ликьорайс и сушената слива. Това, което се забелязва във всички вина е чистота и умереност, и желанието да отпиеш пак с любопитство.
С такова усещане на любопитство си тръгваме и от имението, тъй като има какво да четем от списанието „Fifty Five“, посветено на региона и Мелник 55 и разказващо за други интересни дестинации наблизо.
Тази статия ви харесва?
Да живее виненият туризъм!