fbpx
Натисни enter за търсене или ESC за затваряне
виното и климатичните промени

Виното и климатичните промени

Виното и климатичните промени

виното и климатичните промени

Една от най-привлекателните страни на виното е неговото разнообразието, което се дължи на факта, че гроздето е сред най-чувствителните към околната среда земеделски продукти. За да се направят интригуващи вина, са необходими задълбочени познания, утвърдени през вековете. А познаването на регионите, техните стилове и откриването на личните ни предпочитания е привилегия за всеки винолюбител. Но може би скоро ще трябва да поставяме под въпрос всичко, което знаем за виното и ще се чувстваме все по-несигурни на какъв стил ще се натъкнем при отварянето на бутилки от иначе добре познати региони. Причината за това е променящия се климат, който вече трансформира лозарските практики и дори вековните традиционни сортове, стилове и граници на регионите.  Най-цененото качество на гроздето – чувствителността му към тероара, е причината лозаро-винарският сектор да претърпява на места осезаеми промени от 1990 г., когато ефектът от глобалното затопляне започва да се регистрира.

Климатът винаги е бил лидер сред всички фактори, които влияят на лозарството, но сега изглежда, че той не само ще бъде един от основните елементи в терора, но и причината за промяна на останалите (доколкото това е възможно). 

Изменения във винената карта 

Преди 30 години беше немислимо да има лозя в Англия. Сега потребителите на вино се наслаждават на отлични английски пенливи вина от Кент и Съсекс. Дания, Норвегия и Швеция също се присъединяват към винената карта, като основно произвеждат вино от хибридни сортове грозде, адаптирани към по-хладно време, но последните добри вина идват от грозде vitis vinifera като ризлинг от Норвегия, засаден през 2008 г. (Keller winery). Белгия, популярна със своята култура на бира, увеличава площта с лозя почти 5 пъти през последните 20 години (2018, Reuters).

В южното полукълбо лозята се преместват на юг и се преместват в по-хладен климат. В Австралия, например, южният остров Тасмания нараства по популярност, защото неговите по-ниски температури са подходящи за Шардоне и Пино Ноар. 

„Положителният ефект“

Новите винарски региони и по-добри реколти на места, където ниските температури предизвикваха голяма вариация в качеството на реколтите, изглеждат като положителен ефект от променящия се климат. Но това може да бъде краткосрочно.

Промяната в идентичността на регионите може да не е толкова очевидна сега, но може да изложи на риск много бизнеси, основани на дълги винени традиции и репутация. Вероятно Бургундия все още ще може да произвежда вина от Пино Ноар и Шардоне, но те ще имат различен стил, тъй като ще се измести “топлинанта” границата за отглеждане на тези сортове. Заради постоянното покачване на зимните температури в някои райони като Онтарио, може да бъде застрашено производството на ледено вино.

Вегетационният сезон

По-топлите зими също ще променят вегетационния сезон, който ще бъде ускорен – по-ранно разпъпване, цъфтеж, прошарване и узряване. Това може да бъде положителна или отрицателна промяна в зависимост от гроздето и региона. Вината, произведени в някои региони като Бургундия, Бароло, Шампан и Мозел, сега са с постоянно качество и вариациите на реколтата не са толкова значителни, което може да се отчете като положителен ефект от промените.

В някои региони с нормално достатъчно топлина и слънце, вегетационният сезон става твърде горещ, лозите преминават през жизнения си цикъл твърде бързо и характеристики като танини и антоцианини няма да се развият правилно. Намалена киселина и повишени нива на алкохол също са възможни и често нежелателни. Бързият сезон може да бъде от решаващо значение за развитието на определени вкусове и аромати във вината.

В Бургундия записите за датите на прибиране на реколтата датират от 13 век, публикувани в списание за геонауките на Европейския съюз („Климат от миналото“), можем да се види, че реколта 2020 е най-ранната регистрирана, което означава, че е по-рано от всяка реколта през последните 700 години. Това показва, че температурите са се покачили толкова много, че реколтата вече започва средно 13 дни по-рано, отколкото през Средновековието.

Ранното прибиране на реколтата и по-високите температури на околната среда могат значително да повлияят на ароматните и вкусовите и да причинят окислителни реакции в етапите на предферментация. Това означава, че винарните трябва да инсталират по-добри и по-големи охладителни системи. Това ще доведе до повече производство на CO2 (освен ако енергията е от алтернативни ресурси), което води до един порочен кръг и до увеличение на цените на произведеното вино. Последното се засилва и в годините, когато горещият климат води и до по-нисък добив. 

Сезонните заплахи

Друга заплаха са внезапни градушки през пролетта. В Бургундия често се губи висок процент от реколтата от грозде. В Бордо, Югозападна Франция и Бургундия е инсталирана преди години техника, която използва сребърен йодид за предотвратяване образуването на градушка. В последните години изпозването и се е увеличило значително. 

Климатичните промени могат също да повлияят на въздействието на вредители и болести, като паразити и гъбички. Понижаването на зимните температури може да насърчи разпространението им. Климатичните стресови фактори могат да доведат до намаляване на имунния отговор на растението, следователно и до по-висока интензивност на труда на лозето или до повишена употреба на пестициди.

Зимите са по-меки, но внезапните екстремни студове през пролетта могат да станат потенциално по-тежки. През април 2021 г. производителите в Италия и Франция се сблъскаха със силна слана и трябваше да запалят хиляди свещи, за да затоплят въздуха и предпазят пъпките, които се появяват през пролетта. В някои региони е загубена 90% от реколтата, което е довело до приблизително 2 милиарда евро загуби. (www.jancisrobinson.com, 2021 г.)

Водата

В някои региони през последните няколко години се наблюдават повече дъждовни бури, но по-малко вода през лятото и множество горещи вълни. Организацията Vinpro, компания с нестопанска цел, която представлява лозарския интерес на Южна Африка, отчита спад в площта на лозята, причинен от общо тригодишна суша и най-ниския добив от 2005 г. насам (WineEnthusiast, 2020). Лозите може да са по-толерантни към недостига на вода в сравнение с други растения, но прекалено големият стрес може да попречи на фотосинтезата, да забави или инхибира узряването на пъпките, да понижи зимната издръжливост или да доведе до пълно спиране на производството на лозата. В такива периоди на недостиг на вода почвата също е под сериозна заплаха от ерозия. Въпреки че напояването може да помогне, то не винаги е възможно.

Ефективното капково напояване може да стане все по-необходимо за поддържане на постоянни добиви и последователни стилове на виното. За да се сведе до минимум ерозията на почвата и да се увеличи максимално съхранението на хранителни вещества и вода, лозарите трябва да обмислят зимни покривни култури. Винопроизводителите в някои райони обмислят въвеждането на схема за рециклирана вода за борба със сух климат.

Сушата и по-високите температури носят друга заплаха: горски пожари. През 2020 г. Калифорния претърпя най-големия сезон на горски пожари в съвременната история, който засегна десетки прочути винарни в долината Напа. Сезонът на пожарите в Австралия 2019–2020 г. беше също толкова катастрофален. Някои лозя бяха в пламъци, но много повече пострадаха от „замърсяване от дим“.

В бъдеще изменението на климата ще се ускори и винената индустрия ще трябва да вземе (ако не вече) трудни решения. Намирането на нови региони, в които да се инвестира, може да бъде най-лесният начин да се избегне глобалното затопляне. Споменатите по-горе примери сочат по-скоро инвестиции в нови винени региони, отколкото разширяване на стари винарски изби в нови територии. Все пак има и примери за втората тенденция. Проиводители като Tittanger и Vranken Pommery Monopole вече инвестират в нови позиции в Англия. Но най-малките винарни трябва да се изправят пред новата реалност и да преосмислят своите практики, за да се запазят определени специфични характеристики и да се запази стила на региона. Някои вече преосмислят управлението си на лозата (conopy managment), техниките и времето за подрязване на лозята, разработват покривни култури и методи за засенчване, увеличават биоразнообразието на лозята и намират начини за повторно използване на водата.
По-радикална адаптация е обновяването на лозята с нови подложки и изцяло нови за региона сортове.

Нови сортове

В Южна Африка Vinpro подпомага проучванията на устойчиви на суша сортове, включително Асиртико (Assyrtico), Верментино (Vermentino), Макабео (Macabeo), Марселан (Marselan). На места се засаждат италианските сортове Фиано, Верментино и Неро д’Авола, които виреят в по-топли условия. В долината Напа Larkmead е сред първите компании, които експериментират с топлолюбиво грозде като Алеанико (Aglianico), Турига национал (Touriga Nacional), Темпранийо (Tempranillo), Сира и др.

Съюзът на винопроизводителите от Бордо AOC и Bordeaux Supérieur одобри списък от седем „сорта, представляващи интерес за адаптиране към изменението на климата“: Arinarnoa, Castets , Marselan, Touriga Nacional, Alvarinho, Liliorila и Petit Manseng.

Границите на регионите

Други важни териториални промени се наблюдават в границите на регионите, които засягат избора на земя. В северното полукълбо лозята, обърнати на юг, получават повече слънце и ние сме смятали, че са най-добрите, особено в региони с хладен климат. Сега новите предпочитания за аспекти, които получават по-малко слънце и топлина, създават възможности за показване на земи и села, които преди са били подценявани. Това означава, че някои наименования може да загубят престиж и цена, земята им също, а други ще станат по-интересни за инвеститорите.

Лозята също се изкачват и на по-висока надморска височина. 

Фамилия Торес засаждаше ново лозе в подножието на Пиренеите на 1000 м. По-голямата надморска височина увеличава дневната смяна и гроздето узрява отново с по-равномерно темпо. В Аржентина, Салта, насажденията се правят на 1700 – 3700 м. Долината Walla Walla в щата Вашингтон е друг пример за лозя на голяма надморска височина. Търсенето на по-високи земи създава нови лозя, но също така прави промени в качеството за някои региони. Например Hautes-Côtes (Côte de Beaune и Côte de Nuits), разположени на 400 – 450 м., преди не са били с най-доброто качество. Сега вината там стават по-добри.

Доказателствата за променящия се климат и пречките пред производството на вино са ясни. Но как веригата за доставка на вино и консумацията биха могли да реагират на това. 

Прочетете в следващият материал по темата.

Изпочници:

“The future of wine: very, very dry”, The New York Times https://www.nytimes.com/ ;

Cris Mercer, 2019, “Larkmead trial considers life after Cabernet in Napa Valley”; https://www.decanter.com ;

Eric Asimov, 2019, “How Does Your Love of Wine Contribute to Climate Change?”, The New York Times https://www.nytimes.com ;

Eric Asimov, 2019, “How climate change impacts wine”, The New York Times, https://www.nytimes.com/interactive/2019/10/14/dining/drinks/climate-change-wine.html

James de Viliers, 2018, “Move over, Sauvignon and Cabernet – Vermentino, Marselan and Macabeu are the new names in SA wine”, The Business Insider https://www.businessinsider.co.za

Jancis Robinson, 2020, “Europe’s vintage shrunk by frost”, Jancis Robinson Internet site, https://www.jancisrobinson.com/articles/europes-2021-vintage-shrunk-frost,

Julia Echikson, 2018, “Climate change boosts wine production in beer-loving Belgium”, Reuters, https://www.reuters.com/article/us-belgium-wine-idINKBN1JW25O,

Julia Hardings MW, 2018, “ Keller’s most northerly Riesling project”, https://www.jancisrobinson.com/articles/kellers-most-northerly-riesling-project, last

Оставяне на мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.