Мавруд, Мавруд и пак Мавруд и така 11 пъти, 11 реколти назад. Това може да се случи само на едно място – във Винарска изба Загрей. Някъде през юни имахме удоволствието да присъстваме на вертикална дегустация на емблематичния български сорт, представен от серията Виница на Винарска изба Загрей. Едва ли името на винарната или на виното звучи непознато, но все пак ще обобщим накратко. Винарна Загрей се намира край гр. Първомай, сертифицирана е като БИО производител през 2013 година и над 50% от произведеното вино е от сорта Мавруд. От него правят бяло вино, розе, отлежало червено вино, сладко вино, а с лимитираните си серии Hand made дадоха гласност на различните клонове (1 и 2) подчертавайки в две отделни вина сериозните стилови разлики на двете разновидности на сорта. Ако посетите винарната, може да опитате всички тези различни лица на Мавруда. Тук ще се спрем по-подробно на виното Виницата, но не защото то най-добре пасва на легендарното описание на Мавруда със солидно, мощно и непрогледно вино, а заради извървения осъзнато път на екипа към опознаването на сорта през 11 поредни реколти.
Защо Виница?
Виното носи името на село Виница, което се намира на 10 км от Първомай и се вижда ясно от възвишението, на което е разположена Винарска изба Загрей. Според разкази на стари хора името на селото е дадено от работниците, поставящи релсите за железницата. Когато железният път минавал покрай селото, хората на Бъдарли, както се е наричало дотогава селото, отишли с кани пълни с вино и черпели всички работници с питието от благодарност.

Пътуването до Италия
Въпреки че името на виното и сортът дават ясна заявка за отношение към произхода на гроздето и традициите в района, идеята за Виница се ражда далеч от тези земи. Едно пътуване на екипа на Загрей до Италия им дава безценна идея, с която да експериментират с предстоящата тогава реколта 2007. Дотогава екипът нямал натрупан опит с едносортови вина от Мавруд. Оприличавали го с Пино ноар и Санджовезе, но бил по-темпераментен и пикантен от тях. Така пътуването до Венето им подсказало как да превръщат лекото вино в нещо по-експресивно. Опитвали на място вината Амароне (Amarone della Valpolicella), получени чрез изсушаване на гроздето след гроздобера и се завърнали с намерението да приложат този подход и на родна земя. Техноложката Душка Папазова приема идеята и още първото вино, направено по новата технология им дало увереност да следват този стил. “Това нямаше да се случи без специфичната хармония между екипа. Чрез комуникацията човек учи за себе си и това, което го прави щастлив.” Това споделя Димитър Костадинов, собственик на винарска изба Загрей, който води вертикалната дегустация на Виница.
Връзката със земята
Всяка от реколтите е поднесена с анализ на климатичните условия и изводите, до които стига постепенно екипът в опознаването на сорта и методологията, която прилагат. В първите години експериментират с периода на сушене и всяка реколта им подсказва оптималните условия. Впечатли ни яркият спомен, който е запечатан и може да бъде споделен след годините отлежаване на тези вина. Докато дегустираме реколта 2015 научаваме как през пролетта паднала слана и се получило естествено обезлистване, а в последствие гроздето е започнало рано да стафидира. И също, че през 2016 имало снежна покривка в лозята в продължение на два месеца, което довело до естествено пречистване на растенията, годината е била суха, температурата не преминава 35 С през целия период и тревите остават свежи.
Всичко това ни свързва с едно отминало време, но най-вече с труда и вълненията на винарите и ни кара по-истински да се докоснем до тяхната свързаност със земята. Както споделя и Димитър “В природата сме в постоянна взаимовръзка. Виното като трансформация е част от този процес.” Ще цитираме и още едно изказване, което според нас обобщава добре философията на винарната: “Върховата точка на виното и на гроздето не е в бутилката, а когато е откъснато от лозето”. Този запечатан момент ние-обичащите вино, търсим и имаме привилегията да откриваме в добрите вина.

Вертикална дегустация на Виница
Първата реколта, с която се запознаваме е 2019, току-що пусната на пазара към момента на дегустацията във винарната. Виното е с пурпурни оттенъци, които изчезват при следващите реколти, а плътният цвят на това вино се запазва такъв до реколта 2015 г., когато започва да отстъпва към среден интензитет, а цветът да преминава от рубинен към гранатов. Мощните черни плодове на последната реколта започват да се преплитат с по-хербалните и подправкови тонове в следващите реколти. От 2019 до 2016 виното запазва мощното си тяло, силно изразената си танинова структура, която в 2016 става вече сочна и дъвчаща, а ароматите загубват от мощта си в полза на комплексността. 2013 отново изненадва с висок интензитет на аромата и отчетливи третични аромати на тютюн и черна стафида.


2011 година затвърждава още по-ясно подправковия характер на Мавруда в аромата, преобладаващ като мащерка. На небцето плодът е изненадващо свеж в сравнение с по-новите реколти. През 2010 година се прокрадват вече животински нотки, тофи и солен карамел, но все още свеж плод, а на небцето танините са средни и сочни. В 2009 за пръв път се усеща по-оксидативен характер. Виното от тази реколта се е развило по-бързо, заради по-краткия период на засушаване.
Като цяло в дегустацията дивите атомати, присъщи на Мавруда са някак приглушени от сочния наситен от засушаването плодов вкус.
За финал
Прочитът на Мавруда във Виница показва възможността да се освободиш от ограничения ( на сорта, но и на човешката мисъл). Виното носи смелостта на създателите си и идентичността на мястото, откъдето идва. А ние вярваме, че има все повече хора, които да ги ценят и разпознават.
Още за Виница може да прочетете тук.
Здравейте, Това вино Загрей е вино за релакс . Аз съм дистрибутор за Белгия на това вино и то спечели сребърен медал на световното изложение на био вина в Лондон. Тук в Белгия на салона за вино във Флорефе на сляпа дегустация бе удостоено със златен медал пред тези на Франция, Италия, Испания и много други. Това е винарната Загрей и техните мавруди с които се гордея . Успех ! Валя
Хубаво за Италия,но този мерод през изсушаване се ползвал например в есно малко селце в Монтанска област,гроздовете са се редели в една стая на горните етажи на дървени стелажи.В стаята е имало котел с вода и на всяко посешение в стаята на излизане се е палело сяра поръсена на вестници.Така е стояло над месец и чак тогава се е мачкало за вино
Много интересна инфомрация споделяте. От винарната, както и ние, не твърдим, че само във Венето се среща този метод. Но именно там собственикът и екипът му са се вдъхновили. Знаете ли кое е това село и дали все още е запазен този метод на производство?
Валя, благодарим Ви за хубавите думи за винарната! И ние много ги харесваме – както вината им, така и прекрасните дегустации, които правят.