„Това е една дългоочаквана вечер!“ С тези думи започва вертикалната дегустация на Виница Димитър Костадинов, управител на Винарска изба „Загрей“. Вълнуващ за него е моментът, в който ще може да си спомни за всяка една реколта и да премине през всички етапи, спадове и възходи на един управител на винарска изба. И всички тези спомени са закодирани във вкуса на виното…
Стилът на Виница
При виното Виница имаме една ясна препратка към стила Амароне в Италия. Целта в процеса на винификация е да се постигне по-голяма концентрация на вкусове и аромати, захари и киселини, чрез частично засушаване на гроздето след гроздобера. Но основният критерий при гроздобера са не толкова нивата на захарите и киселините, а здравината на гроздето, така че то да може да издържи 2 месеца в касетки. Друга характеристика на Виницата е ферментацията заедно с чепките на гроздето в различно съотношение в зависимост от годината. Трайна формула за отлежаването в дъбови бъчви също няма, то може да е от 9 до 18 месеца.
Дегустация по вертикалата
Дегустацията започва с Виница 2015, която още не е пусната на пазара, но има ясни заявки за това да спазва възходящата тенденция в качеството на това вино. 2013 освен, че е носител на най-престижната награда за България (Вино на годината на сп. Дивино) е и първата година, в която избата е сертифицирана за биологично производство. Според Димитър Костадинов, който вече половината си живот е посветил на виното, този факт остава подценяван. За него, обаче, най-голямата награда е „това, което правиш да не вреди на другите, тогава удоволствието е много по-голямо“. 2013 година е била благословена. Постигнали са добър баланс между качество и количество. Критичните за реколтата месеци септември и октомври са били с малко дъждове и мъгли, но разбира се това удоволствие не е всяка година.
2014 реколтата не е достатъчно добра, за да се произведе Виница. Преминаваме към 2011, която е експериментална в друго отношение. За пръв и единствен път през тази година Димитър и екипът му прилагат принципите на биодинамиката. Съотношението хубаво време и фази на луната са пасвали чудесно. Това е и годината с най-малко мухъл по гроздето. Дали звездите са били благосклонни за това или късметът, Димитър не се ангажира да каже само след един опит.
Виница 2011 е изключително комплексно вино с нотки на сушени билки, стафиди, сушена слива, гума, ликорис, с мощно тяло и танини, балансирани и добре вплетени киселини и алкохол, финалът е дълъг и запомнящ се. При 2010 липсва тази многопластност, по-скоро надделява изненадващо засушения плод. Но и годината е била критична и е изправила екипа на Загрей пред изпитанието дали да продължат с биологичното производство. Това е била първата година от тригодишния предварителен период на „изчистване“ на земите и преминаване към биоземеделие. С времето Димитър се убеждава, че биоземеделието не е мисия невъзможна. Разбира, че лозата има своите защитни методи, но за да ги разбереш се изисква време и търпение. „Тя, лозата, се нуждае само от леко поощрение“. Признава, че Винаца 2010 не е най-добрата, и допълва шеговито, че късмета на начинаещия е един, два, три пъти, но за четвъртия и петия вече се иска нещо повече (2010 е четвъртата реколта).
За Мавруда
Отваряме скоба за Мавруда. През 99-та година започват да засаждат първите насаждения от него около Първомай (с.Виница, с. Татарево, с. Милево). Маврудът има два клона – А и Б. Клон А не е подходящ за Виница, тъй като гроздът е сбит и голям, което го прави податлив към мухъл и гниене. Клон Б е с рехава и малка чепка, което го прави подходящ за сушене. Както казва Димитър, Мавруд Клон А е по-малко талантливият брат от двамата, но истината е в комбинацията. Клон А носи по-първичния, но макар и с по-простичък чар, той е уникален заради по-балканския си светоглед. Затова може би той е и по-устойчивия от двамата братя. Клон Б носи финеса и благородството.
Маврудът трябва да узрее по-бавно, затова според Димитър, най-подходящи са северните склонове. Това е от голямо значение, особено в случаите, когато има засушаване на гроздето. Така се запазва свежестта. „Истината е, че на Маврудa си му е тук мястото, в района на Пловдив и Асеновград, по северната яка на Родопите.“
2009, 2008, 2007…
Думите стават все по-малко, за да се опише вълнението от дегустацията, но и тези, за да се опише споделеното преживяване на човек, който проследява всяка реколта с ясни спомени за времето, емоциите, премеждията и трудните въпроси. Отговорите, обаче, не винаги идват лесно, понякога отнемат 10 години, понякога въобще не идват. И това прави светът на виното толкова вълнуващ, постоянно провокиращ. В него няма нищо сигурно, вечно или съвършено.
Тази статия ви харесва?