След 2 дни в слънчев Алзас, пътят на Ризлинга ни продължава още на север. Преминаваме границата между Франция и Германия в посока гр. Кобленц, където р. Мозел се влива в р. Рейн. Точно там бавно тече река Мозел, дала името на известния едноименен регион, включващ и притоците ѝ Саар и Рувер. Докато още търсим посоката, мъглата спуснала се над реката ни увлича и вече се движим по най-живописния, но и най-бавен път до крайната ни цел – Бернкастел и избата на Dr. Loosen.
Мозел е известен с белите си вина и по-специално със сорта Ризлинг, зреещ по изключително стръмните склонове край реката. Най-добрите лозя (Einzellage) са разположени в ниската част близо до водата на стръмен терен с южно изложение. Едни от най-известните села за производство на качествени вина са Пиеспорт (Piesport) и Бернкастел (Bernkastel). Типичният ризлинг от региона Мозел има леко тяло, нисък алкохол и висока киселинност, но тя е добре балансирана със захарите. В ароматите се преплитат свежи, флорални нотки със зелени плодове и цитруси. Тези вина имат изключителен потенциал за развитие в бутилка, като придобиват комплексни аромати на зрели бели плодове, восък, петрол и билки.
Добре сме се подготвили, но скоро ще разберем, че тази теория има друго измерение и че зад големите замъци и немската точност, освен интересна история се крие и истинската душа на реката.

Влизаме в Бернкастел или по-точно Bernkastel-Kues. Често по поречието на Мозел ще забележите двойни имена, получени от селата разположени и на двата бряга на реката. На входа на имението ни посреща Франк, управител на избата, който въпреки закъснението и посещението ни в почивен ден, разлива вино след вино и ни разказва с охота за историята на Мозел и Dr. Loosen. С него не си говорим за процеси, технологии и нововъведения, а за земята, за тероара и за уникалността на всеки един парцел земя. Изба Dr. Loosen притежава 6 парцела и то само в най-високата категория Grosse Lage, или еквивалента на бургундското Grand Cru. Обикновено при немските етикети, ако и вие не сте немскоговорящи като мен, ще се затрудните от дългите наименования на техните „крюта“. Те обикновено се състоят от две думи, първата показваща локацията или най-близкото село, с окончание „-er“, а втората дума е името на конкретния парцел. Ето няколко примера: Ürziger Würzgarten (подправковата градина на Юрцигер), Wehlener Sonnenuhr (слънчевия часовник на Велнер); Graacher Himmelreich (Кралството на Рая); Erdener Treppchen (малкото стълбище на Ерден); Erdener Prälat (прелатът* на Ерден).
*прелат – в католическата църква висш духовен сановник
Някои от тези имена са дадени от църквата преди 1500 години. Тогава тя е определила, че на човек трябва да се полагат по 150 литра вино на година, защото то било по-чисто от водата по това време, разказва ни Франк.
Влизайки в долината на Мозел, освен стръмните склонове и почти невъзможните за обработка лозя, правят впечатление и сградите, приличащи на мини замъци. Когато през 19 век, Наполеон влиза в Мозел, той има нужда от пари, и най-бързият начин да се сдобие с тях е продажбата на терени. Д-р Лозен е бил нотариус по това време и е имал далновидността да запази за себе си най-добрите терени. През 19 век вината на Мозел са били изключително търсени и ценни, малко известен факт е че през 1850 г. негов ризлинг се е продавал на три пъти по-висока цена от тези на Ротшилд.
Всяко едно от вината които опитваме ни е поднесено с информация за изложението на терена и състава на почвата. Именно тези два фактора позволяват на ризлинга да узрее в този студен климат и да разгърне комплексните си аромати.
В Мозел се срещат основно два вида почви: сини и червени шисти. И двата вида са сравнително бедни, добре отцедливи и имат способността да задържат топлината от слънчевите лъчи. Червените шисти имат обикновено по-високо съдържание на глина и дават по-плътни и сочни вина, докато сините шисти – по-ароматни вина.
Преди да поемем към лозята, завършваме дегустацията с Riesling Auslese, 2006 Erdener Prälat, вино от 4 ха лозе със 100% южно изложение, почвите са от червени шисти. Топлият микроклимат в тази част гарантира ежегодно пълно узряване на лозята. Аромати на прегоряла захар, захаросан плод, сушена кайсия, небцето е сладко с изключителен баланс между киселини и захари, a виното е развиващо се и с потенциал.
Ризлингът има уникална способност да се въплъщава в много различни роли – от сухи и сладки до изключително редките вина от късен гроздобер на стафидизирало грозде с благородна плесен (Trockenbeerenauslese).
Все още е останало убеждението у някои винолюбители, че немските бели вина са основно сладки. Това е било така преди Втората световна война в Германия също са се пили основно сухи вина. След войната обаче гладът е бил толкова голям, че всяка калория е била ценна. Затова производителите са оставяли повече захари във виното. Тенденция, която се е запазило до 70-те години на миналия век.
Потегляме към лозето Ürziger Würzgarten, което се намира по пътя за съседното село Трабен – Трарбаш (Traben-Trarbach), където и ще останем в за вечерта.
Изкачвайки се по стръмните склонове, няма как да не притаиш дъх. Това, което ме изумява е не толкова пейзажът, природата наистина е невероятна. Но най-изумителна е волята на хората избрали да засадят лозе на едни от най-непристъпните терени. Механизацията тук е немислима, за който и да е процес на лозето. Лозичките са разположени близо една до друга, а формировката е чашковидна. В някои от лозята могат да се видят тролейни системи, с които се придвижват работниците за резитбата или гроздобера. Тук постигането на високо качество е не само благодарение за тероара, но и въпреки него.
Пристигаме в Трабен и се настаняваме в стая под наем над единствени винен бар в града (че къде другаде – чист късмет). Матю, мъж на около 60 годиини, е собственик и единственият персонал в бара. Той ни посреща извинявайки се, че не е успял да завие последната крушка. Ние сме първите гости, които отсядат. Виненият бар „Chez Mathieu“ е уютен и носи онази романтична френска нотка, вероятно от родословието на собственика.
Оставяме раниците и след кратко, но изключително обзорна разходка с Франк, знаем кои са най-добрите три места за хранене. Избираме златната среда – Ресторант „Historische Stadt-Mühle“ , който предлага прясна риба, която плува буквално под масата, преди да бъде сервирана. Пъстърва е единият ни избор заедно с немска кървавица в картофено пюре. Ще ви спестя описанията и ще го кажа накратко „Бих се върнала до Трабен само, за да прекарам още една вечер в този ресторант.“
Но безупречната храна и виното поднесено, лично от собственика не е единствената изненада. Зад пианото е 84-годишния Ричард Алманах. Влечението му към музиката започва още когато е на 14г., но бързо след това е принуден да започне работа в местната фабрика. На 65 години се пенсионира и започва отново с уроците по пиано и не след дълго, вече споделя музиката си с посетителите на ресторанта и така всяка вечер от 5 години насам. Това ни разказва собственикът, който научавайки за страстта ни към виното вече разлива третия ризлинг за опитване.
Този ден в Мозел нямаше как да бъде по-добър. На излизане от ресторанта обръщам поглед отново към възрастния пианист, които изпълнява музиката си с притворени очи. Иска ми се да го поздравя, но осъзнавам че той не е там заради аплодисментите. Над него стои надписът: „Човек, които не обича музика не е човек. Човек, който обича музика е половин човек. Човек, който прави музика е завършен човек.“
Тази статия ви харесва?
Много инетересно и образователно . Още да пишеш такива
Благодаря, Иван! Ще има още такива скоро 🙂 Следващата точна от Ризлинг пътешествието е Алзас.