fbpx
Натисни enter за търсене или ESC за затваряне
14 грешни твърдения за виното

14 грешни твърдения за виното

14 грешни твърдения за виното

14 грешни твърдения за виното

Виното е тема, за която може да се пише много – от гроздето, през етапите на винопроизводството, стилове вина, съхранение, сервиране, дори търговия, но все по-рядко на обикновения консуматор му остава време да чете, а и някои теми дори са по-задълбочени и не грабват вниманието му. Затова и митове, като посочените по-долу остават в съзнанието по-скоро като твърдения за виното. 

Базирайки се на въпросите, които са ни задавани по време на дегустации пред различна публика, ще споменем някои от тях, като започнем с тези, които по-запалените винолюбители може би никога не са си задавали.

1. Често задаван въпрос: От къде идват плодовите аромати във виното и добавят ли се плодове? 

Отговорът на втория въпрос е Не! Виното се прави само от един единствен плод и това е грозде. Различните ароматични молекули са концентрирани предимно в ципата на гроздето и по-малко в месестата част, а причината да не се усещат при опитване на плода грозде, е защото голяма част от тях са свързани с молекулите на захарите в неароматична форма. По време на ферментация и различни технологични операции те се освобождават, превръщайки се в летливи ароматични съединения, които усещаме в чашата вино. Ароматите в гроздето зависят от сорта, тероара и неговата зрялост, а една от целите на винаря е да освободи тези аромати и да ги запази в бутилката.

Повече за различните аромати във виното можете да откриете в статията Откъде идват ароматите на виното?

2. Сулфитите предизвикват главоболие 

Не сулфитите, а алкохолът, поетото количество и Вашето здравословно моментно състояние може да предизвикват главоболие. Разбира се хората с алергия към сулфитите или с астма е по-добре да ги избягват. Всички останали изхвърляме сулфитите във виното без това да повлияе на физическото ни състояние.

3. Големите винпроми не произвеждат качествени вина

За всеки консуматор има вино, а разбирането за качеството е различно за различните хора. Освен по-масовите вина, произвеждани от големите винпроми, които могат да се намерят във всички вериги, повечето големи производители имат и по-малки партиди вина, с друг бранд, които се срещат само в специализираните магазини на доста по-висока цена. Потърсете ги и ще се убедите! 

Едно от доказателствата за това за нас беше проведената вертикална дегустация именно в един от големите производители в България, която ни представи винпрома в друга непозната светлина. 

4. Розето е за жени

Виното не е предназначено за определен пол или възраст (мин 18+!!!).

5. Виното в боксове не е добро

Хубавите вина в боксове вече не са изключение. Виното в боксове е вино за по-бърза консумация, без потенциал да се развива в бутилка, а по-голямата опаковка позволява да бъде на по-ниска цена, което е добре за консуматора и особено за ежедневната чаша вино. Разбира се цената в случая има значение, както и доверието към винарската изба. Просто бъдете внимателни при избора – датата на пакетиране да не е повече от 6 месеца от датата на покупката. 

6. Червено вино с червено месо, бяло вино за риба и пиле.

Това твърдение, разбира се, не е грешно. То може да ни ориентира така, че да не изпаднем в генерално катастрофални комбинации като таниново вино с мазна риба, което ще предизвика метален вкус в устата ни, но също така може да ни лиши от неочаквано добри комбинации. Леките червени вина от Пино ноар или Гъмза могат да бъдат добър партньор на рибно ястие или пилешко месо. Голяма роля в комбинацията вино и храна оказва начинът на готвене, сосът, гарнитурата. Така че не разчитайте само на генералните правила.

Още съвети по темата може да прочетете тук: Вино и Храна.

7. Винтовите капачки са за евтини вина

Не качеството и цената на виното или цената на тапата определят използването на винтовата капачка, а нейните предимства пред корка – липса на “дефекта на тапа” и протичане на тапата, по-добра защита на ароматите от окисление, практичност при съхранение на виното, транспорт и отваряне на бутилката. Винтовата капачка се използва масово и в големите страни винопроизводители като САЩ, Австрия, Австралия, Нова Зеландия (почти 100% от Совиньон блана е затворен с винт), разбира се и България. 

Повече за дефекта на тапата и предимствата на винтовата капачка прочетете в статията Дефекти във виното –  как да ги разпознаем? и Какво не знаем за винтовата капачка и корка?.

8. Вината стават по-добри с времето

Определено за някои вина е така, но не за всички. Само вината с потенциал за отлежаване стават по-добри с времето, но и за тях времето не е безкрайна величина. 

Бъдете внимателни с по-стари реколти, особено на бели вина, вина, обозначени като “млади” и с необичайно ниска цена. Най-добре попитайте консултанта в магазина или пазарувайте в специализирани магазини. 

Прочетете още Кои вина имат потенциал за отлежаване?

9. Шампанско само за специални случаи

Може би поради по-високата цена на шампанското е възприето, че то се консумира само по празници. Ако тя е определяща, то има и други пенливи вина на много по-достъпна цена. Извън цената – на балончетата можем да се наслаждаваме и без повод, с различна храна, в различно време през деня, а разнообразието от пенливи вина ни приканва да опознаем всичките му стилове. 

Още по темата: Какво е Pét-Nat?, Откъде идват мехурчетата в пенливото вино? 10 любопитни факта за пенливото вино.

10. Вносните вина са по-добри от българските

Може в определен минал момент да е било така, но не и днес! На пазара се срещат страхотни вносни вина, но и такива, които не заслужават и лев и разчитат само на своя произход. Особено когато говорим за цена-качество, много от българските вина превъзхождат в пъти чужди вина на същата цена. 

11. Виното в тежките бутилки е по-добро

Дебелината на стъклото на бутилката не оказва влияние върху качеството на виното, а само върху неговата цена и визия. Да, визията продава, но виното е това, на което се наслаждаваме, а бутилката изхвърляме. А по-тежките бутилки имат по-неблагоприятно влияние върху околната среда. 

Ето няколко идеи за рециклиране с вино: 4 начина да рециклираме с вино

12. Червените вина се сервират на стайна температура

Стайната температура е температурата, на която човек се чувства добре с нормални дрехи. Тя може да бъде различна за различните хора, така че това е много подвеждащо. Приема се, че около 20⁰C  е стандартната стайна температура, но са изключително малко вината, които се препоръчват да се консумират толкова топли. Подходящата температура е между 16-18 градуса, а някои червени дори са по-добри леко охладени. 

Прочетете още: Сервиране на вино  5 червени вина за охлаждане

13. Червените вина трябва да се декантират

Редно е да направим разлика между декантиране и аериране. При декантирането виното се отделя от утайката в бутилката, а при последващото аериране то се насища с кислород, за да освободи ароматите си. Не всички вина имат нужда от това и не всички вина биха понесли такова агресивно насищане с кислород. Ако не сте сигурни дали е необходимо да декантирате, по-добре не рискувайте, а дайте време на виното да се отвори в чашата ви.

 14. Помирисването на тапата

Помирисването на тапата не дава на консуматора кой знае каква информация, дори може да го подведе. Едно старо вино може да има тапа с не особено добър вид, а самото вино да е в перфектна кондиция. Друга тапа може да изглежда добре, но да е засегната от химическото съединение Трихлороанизол (Thrichloroanisole), което не се усеща в повечето случаи при помирисване на тапата, но виното затворено с нея, е придобило аромат на мокър картон и е неприятно за консумиране. По тапата може да има също кристалчета, които представляват винена киселина, получила този вид при по-ниска температура на съхранение на виното. Те не са дефект и в никакъв случай не са повод да се усъмните в качестовото на виното, дори напротив. 

Сещате ли си за други грешни твърдения за виното?

Оставяне на мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *