Ако и вие като мен си мислите, че Дунава е доста далече, то ще ви посъветвам да зарежете предразсъдъците си и смело да се впуснете към пътуване. Аз най-после успях да го направя и стигнах до Оряхово, разбира се благодарение на виното. За съжаление обаче, туризмът в района не е особено развит и местата за отсядане логично също отсъстват. Така че, ако тръгнете в посока Оряхово и в частност Шато Бургозоне, си оставете време да стигнете до друго място, където можете да отседнете. Например: Плевен (където да посетите и Музея на виното и Института по лозарство и винарство). Толкова с предписанията, а сега по същество защо бяхме в Оряхово.
Към Оряхово и Шато Бургозоне
В близост до Оряхово, на южния бряг на Дунав, над остров Есперанто се намират лозовите масиви и винарската изба на Шато Бургозоне. Дотам успяваме да стигнем почти без да се изгубим, като по пътя са се постарали да сложат табели на доста места, в очакване на туристи. Само в последните няколко метра започваме да се чудим, заблудени от лошата инфраструктура и защото няма и следа нито от Дунава, нито от лозовите масиви и „бялата крепост”, която сме виждали само на картинка. Но ето, че тъкмо преди да решим да направим обратен завой пред нас се изправя специфичната архитектура на шатото.
Имаме късмет, че сме си уговорили среща и ще ни развежда главният технолог и консултант проф. Бамбалов. Започваме обиколката от мястото където постъпва гроздето от 100-те хектара масиви на Шато Бургозоне, разположени по стръмния склон на южния бряг на река Дунав. Той се извисява от 130 до 180 м. над морското равнище при денивелация от 50-60 метра. Върху този уникален тероар са засадени 29 клона от 11 сорта върху 8 различни подложки от най-високо качествен френски посадъчен материал. За тези от вас, които са по-напред с материала, няма нужда да споменавам колко е важна подложката за всеки сорт и за всеки тероар. А за другите, които не искат чак толкова да се задълбочават, ще предам сравнението на проф. Бамбалов: „Както обувката трябва да пасва перфектно на крака, така и между подложката и сорта лоза трябва да има съвместимост, за да има и синхрон.“ Щом е за вино и науката става по-поетична и разбираема.
Гледка към Дунава и обширните лозови масиви
След това въведение се качваме направо на терасата на покрива на избата, за да видим красивите лозови масиви. От едната страна се лее бавно и тромаво Дунава, а от другата се препичат лозята и това ме кара да се питам кога ли тук ще може вече да се отсяда, защото при тази гледка вече не ни се тръгва, а още дори не сме опитали вината. За красивия изглед на лозята спомага и подпорната конструкция, която е изцяло екологична – от акациеви колове. Междуредовото отстояние е широко и позволява модерно механизирано отглеждане на лозята, което ги прави да изглеждат безупречно.
Като се има предвид, че Крайдунавската равнина се отличава с по-голяма континенталност на климата (т.е. големи денонощни и сезонни амплитуди на въздуха) за предпочитане са по-студоустойчивите лозови сортове, а тези с по-ниска студоустойчивост са засадени на южните склонове с по-добър въздушен дренаж. Следвайки тази логика на северния склон са засадени белите сортове Шардоне, Совиньон блан и Вионие, а на южния – Пино ноар, Мерло, Каберне Фран, Каберне Совиньон, Сира и Марселан.
Лозовите масиви са разположени върху карбонатните черноземи върху мощен льос. „Повече от 40-годишните ми изследвания на влиянието на почвата + подпочвата върху растежа, развитието, продуктивността и качеството на гроздето на винените и десертните сортове лози показват, че най- подходящите терени (почва + подпочва и климат) са край р. Дунав (гр. Оряхово) върху карбонатни черноземи, формирани върху льос.” Това е заключението на проф. д-р Марин Пенков по отношение на сорта Болгар и Каберне совиньон (тук може да намерите повече информация) .
Друго специфично за мястото на Шато Бургозоне е, че то се намира на най-високия български бряг на Дунава, както и в най-тясната му част. Това го прави едно от уязвимите места на Римската империя. Затова и именно тук (в границите на днешния лозов масив) се е намирала древната римска крепост „Бургозоне“, дала името на лозаро-винарския комплекс. Множество части от керамични съдове, намерени по време на засаждането на лозята, могат да се видят в местния Исторически музей. Крепостта се е намирала на древния римски път Виа Иструм (Via Istrum), свързвал Константинопол с Белград и е защитавала северните граници на Римската Империя. Тук са намерени останки от делви и други керамични съдове, свързани с отглеждането на грозде и правенето на вино от същия период.
След тази разходка из историята и тероара на Бургозоне, слизаме в производствената част, залата с ферментаторите, залата за отлежаване в бъчви и дегустационната.
В дегустационната
Опитваме Вионие 2014, Розе от Каберне совиньон и Сира, и едно червено от сорта Сира, всички от серия Шато Бургозоне. Вионието се характеризира с изключително добре балансирано, с компексен нос на момина сълза, бял крем, дюля, зелена ябълка и бриош. Розето пък изненадва с наситен малинов вкус в комбинация с компотени нотки на ягода.
Ако искате още подробности, то освободете си малко време и вижте тази красива местност с богато историческо наследство и традиции във винопроизводството. Няма да съжалявате!