За сервирането на виното има изписано толкова много, сервитьорите минават през курсове,за да изпипат всеки жест, клиентите се суетят, измислят се всякакви модни джаджи, нови тирбушони и още многонай-различни аксесоари. Като се почне от това кога да се отвори виното, температурата на сервиране, та чак до формата на чашите. И всичко си има своето значение, безспорно. Но за  етикет при сервиране на ракия не бях чула. Освен че трябва задължително да се съпровожда от шопска салата и евентуално историята на майстора, ако е домашна. Признавам си не съм кой знае какъв фен на ракията и може би затова съм изпуснала друга по-подробна информация. Може би и затова веднага се вързах на предложението на сервитьора да поръчам ракия, понеже я сервирали по един уникален начин. Маркетинговия трик проработи, при все че на масата вече имаше сервирана шопска салата и един жаден чужденец, та как да му се откаже тази бългаска благинка.  Уникалното сервиране се оказа всъщност оригинална бутилка, както се вижда на снимката. Признавам си отне ми малко вземе да схвана дали растенията са в самата бутилка и дали предават нови вкусови нотки на ракията или са само естетичен ефект. Оказва се, че е второто. Бутилката ракия се поставя в друга по-голяма пласмасова бутилка и се налива с вода, аранжират се различни цветя, растения и билки и се замръзява. След това се отстранява пласмасовата бутилка. Не съм изпробвала техниката, но предполагам, че е нещо подобно. Получава се оригинално. За още по-леден ефект, чашите също може да се сложат във фризера за десетина минути. Има някои неудобства обаче. Може да се наслъждавате на тази ефектна бутилка на масата не за дълго, защото естествено ледът би се разтопил. Другото е, че трябва да отскачате често до фризера, но като се има предвид градусите на ракията, едва ли ще се наложи повече от едно сервиране.

Може би и аз трябваше да напиша „Уникално” сервиране на ракия, за да ми се прочете статийката, но явно не съм толкова напориста като сервитьора 🙂