Наскоро ми зададоха интересен въпрос  дали формата на бутилката има значение за стареенето на виното.  Формата има значение, но по-скоро изразява регионална принадлежност на виното и има маркетингово приложение, докато обема на бутилката е този, който реално има значение за развитието на виното.

Така наречения „ефекта на повърхността” („surface effect”),  който е валиден за всякакви съдове – от бутилката до иноксовите съдове за вино или дъбовите бъчви, има следния смисъл. Колкото по-малък е съда, толкова по-големи са химическите изменения, които настъпват за даден период от време. Това се дължи на факта, че химическите реакции (промени) настъпват на границата между течността (в случая виното) и повърхността на съда, в който се намират. Така че колкото по-малък е съдът, толкова по-голямo е съотношението повърхност/обеми следователно толкова по-ускорени са химическите изменения във виното, когато то старее в бутилка от 0.75л, отколкото в 3 или 5-литрова бутилка. Това обяснява също и защо за съхраняването на виното преди бутилиране за предпочитане са възможно най-големите съдове.    По този начин се запазва максимално свежестта на виното.

Ако виното е предназначено за отлежаване в дъбови бъчви, това правило отново влиза в сила, тъй като на единица обем вино се пада по-голяма контактна повърхност с дървото. Колкото по-голяма е бъчвата, толкова по-бавно настъпват промените във виното. Плодовите нотки отстъпват място на третичните аромати в следствие на окислението и взаимодействието на виното с дъба по-бързо при отлежаване на вино в класическия Бордо барик (225л.), отколкото при бъчва от 300л. – Hogshead, 500л. – Puncheons,  1000л. – Fuder илиот 1200 л. – Stuck.

Така че, ако искате да си направите интересен експеримент за виното в ретроспекция, може да си вземете едно и също вино от една и съща година, но в различни по-обем бутилки. Бутилка от 1,5 л. би ви показала какво е било виното от бутилката в 0.75л преди определен период от време.