Ще ви разкажа за една доста по-различна, дори противоположна по стил провансалска изба. Архитектурата и дизайнът са в постмодерен стил и само лекият акцент на червените рози загатва за романтиката на Прованс.
Разходка, лозя, изкуство
Тъй като предварителната ни информация беше доста оскъдна се оказа, че сме пропуснали последния възможен час за разходка из лозята, така че започваме с обиколка на избата. Всъщност е добре да се каже, че за по-спортните натури е измислено добро съчетание на разходка, изкуство и вино. Пресечната точка между трите е обиколката на няколкото възвишения около имението, покрити с лозя, измежду редовете, на които са разположени 22 скулптури и инсталации на известни френски и чуждестранни атристи. Някои от тях са достатъчно обемни и могат да се видят от винарската изба, а други скулптори са разположени в непосредствена близост до нея.
Архитектура
Главният виновник за иновативния облик на винаранта е френският архитект Jean Nouvel, който е автор на емблематични сгради като Torre Agbar в Барселона. Въпреки съвършено новата визия на настоящите собственици, старите постройки са запазени все още и се използват по предназначение. Старото имение Ла Коста е било притежание на френска фамилия в продължение на 70 години, докато не било продадено на ирланския магнат Paddy McKillen през 2002г.
Забравете за розето
Обиколката ни започва, и още с първите си думи нашият гид се опитва да ни откъсне от клишето „розе и Прованс” и да постави акцента на червените вина. Въпреки че не сме в Bandol, а в апелацията Cоteaux d’Aix en Provence, по-късно ще се убедим в предимствата на червените вина на Шато Ла Коста.
снимка: www.chateau-la-coste.com
Помещението за винопроизводство изработено от aлуминий и неръждаема стомана е във фомата на арка, а под него са ферментационните съдове. Освен естетическия замисъл, формата на халето и материала, от който е направено, са проектирани, така че да отразяват парещите провансалски лъчи и да запазят по естестен начин по-ниски температури вътре в помещението.
Обиколкта ни започва от мястото за приемане и подготовка на гроздето, откъдето то се спуска на принципа на гравитацията (т.е. максимално щадящо гродето) през тръби към избата. Ние пък слизаме по тунел в помещението, където всяка година се произвеждат около 700-800 хиляди литра вино. След подробно разяснение на всички производствени процеси, логично преминаваме към дегустирането на 1 розе, 2 бели и 2 червени вина. Дегустацията се провежда на този атрактивен бар, направен от бутилки с преливащи тонове, наподобяващи тези на есенните лозови листа.
И все пак сме в Прованс, така че започваме с едно типично провансалско вино, “easy-drinking, drink and forget it“. Все пак и тази изба, чисто пазарно трябва да се придържа към стила розета, предпочитани от туриститре и отпускарите, които до голяма степен изхранват този регион. Преминаваме към две по-плътни бели вина и разбира се така очакваните червени.
Философия на чистотата
Новият енолог на винарната Mathieu Cosse пренася своя опит в биодинамиката и преобразява вината на избата чрез принципи и похвати, щадящи максимално това, което ни е дала природата, а и самата нея. Може да се каже и че именно простите форми, изчистени линии на дизайна на сградите имат сходна цел, а именно да поставя акцента върху природата наоколо. Отражението, което е заложено, като елемент от скулптурите и сградите се вписва в концепцията на вината – максимално точно да отразяват тероара.
снимка: www.chateau-la-coste.com