Винаги когато пътувам от Пловдив към Карлово се сещам за един разказ на Иван Вазов. Действието му се развива там някъде на Чукурлийския баир, където пътят прекосява билото на Средна Гора. В подножието му се намира село Песнопой, което може би носи името си заради комбинацията от красива природа, ромоленето на бистрата река Стряма и уханието на рози в края на пролетта. Та там горе на баира турската потеря се връщала от Карлово към Пловдив, след като не успяла да хване неуловимия Джин гиби, а самият Васил Левски спокойно си вървял заедно с тях, защото така пътят бил най-чист.
Карловският Мискет
Преди няколко години се озовах там в група с румънски и молдовски туроператори, които ми помогнаха да видя през техните очи Розовата долина. Всички те се влюбиха в неистовото синьо на небето, в мощните аромати на розите и лавандулите, но сякаш останаха най-очаровани от Карловския мискет. Беше трудно тогава да намерим от това вино в магазините на Карлово, но все пак успяхме. А те си живееха с мисълта, че молдовското вино е най-добро в региона. Явно не бяха идвали никога в България.
Село Песнопой
И така отново се бях запътил към Песнопой и си припомних тези неща. Селото е пак така живописно, но леко омърлушено, а старата амбиция да се превърне в курортно място отдавна е потънала някъде в пръстта заедно с щедро изтичащата в полето топла минерална вода. Има селска баня, която отвън напомня много един любим мой филм – „Пътят към Уелвил“. Въобще много пътища водят към билото на Средна гора между Пловдив и Карлово, но един от тях е свързан с виното.
Винарска изба „Трифонов“
На огледно място над селото от далеч се вижда изба „Трифонов“. Тя е изградена в традиционен стил с фокус върху винения туризъм. Гледката отгоре наистина е впечатляваща, но пътят трябва да се постегне. Има капацитет от 100 000 бут. вино годишно, като гроздето се добива от собствени масиви между Сливен и Нова Загора от сортовете за червено вино и розе, а гроздето за белите вина се купува от околните села по долината на Стряма. Организират се дегустации с предварителна резервация, но винаги има хора в работно време през седмицата. В избата се произвеждат и чудесни натурални плодови сокове от череши и вишни, правят се експерименти с чисто вино от арония и плодов сок от този все по-популярен здравословен плод. Планира се стартиране на производство на медовина по стара чешка рецепта. Мястото изглежда спретнато, а домакините са мили и гостоприемни.


Винарна Даробас
Пътят до втората изба в селото е още по-приключенски. Винарна Даробас се намира на два километра извън Песнопой по черен път в посока към нищото. Преминава се прелеза на влака, минералната баня и след това по един дървен мост, който буквално се кандилка и стене под автомобилите. Но това не е всичко, след това се промушвате през един каменен лабиринт и ненадейно пред вас изниква комплекс. Избата е скрита между лозя и овощни градини, заобиколена от хълмове и красиви гледки. Сред стотина декара лозя се намират една дузина сортове – винени и десертни. В комплекса има възможност за дегустация и дори за плаж през лятото в малък басейн на двора. Но ако искате да отседнете някъде, потърсете места в град Баня или най-добре в Хисаря. Винарните Даробас и Трифонов имат подобни пакетни оферти, които са на конкурентни цени с партньорски хотели в двата бално курорта.


Град Баня
Град Баня се намира отвъд Чукурлийския баир на входа към Розовата долина. Славата на курорта леко е повяхнала, улиците имат нужда от ремонт, старите павирани настилки са набори на Симеон Сакскобурготски, който направи селото град и известно време имаше адресна регистрация тук. За съжаление фамилният му дворец тъне в прах, дървените порти са олющени от влагата, а „царската изба“ от няколко години не произвежда вино. Има малък фирмен магазинна изхода, по пътя за Калофер. Останали са двама работници, които се чудят какво ще правят ако ги освободят. Продават изостанали бутилки от стари партиди. Собственик на избата е бивш шеф на туризма в държавата, който е дал под аренда 90 хка с лозя на две малки изби около Сопот. Отношението му към винения туризъм показва ясно и подхода на държавните институции към този сегмент от пазара. Но надежда сякаш има и тя е в посока към Анево и Климент. Там има добри предприемачески инициативи, Шато Копса, и винарска изба „Сопот“. И двете места разполагат с ресторант и хотелска част.


Тази статия ви харесва?