„Приключения по пътя на виното” от Кърмит Линч (издателство „Гурме“) разказва за обиколките на един американски търговец на вино из Франция, споделя неговите чувства и емоции, предизвикани от дегустираните вина, промените във винопроизводството, модернизацията и модата във виното, винените рейтинги и носталгията по естествените вина и изчезващите традиции.  

За това дали стилът на книгата ви допада може да прецените от следните няколко цитата. Макар, че това с цинатите е все едно да ви дам моите любими 5 вина от Лоара и да ви кажа, че за това става въпрос в Лоара. Както и авторът иска да ни каже в книгата, най-важни са собственото ни небце и нос. Така че вашата Лаора може да ви отведе към съвсем други заключения (а и Бордо, Лангедок, Прованс, Северна и Южна Рона и Бургундия също)

Класациите са своеобразни обобщения, а великото вино е опровержение на обобщенията.

Странен негосиант! Лоайо не е част от фабрична дейниост с редица камиони отпред, няма чиновници, които да му оправят документите, няма оскърбителен блудкаж, който да продава с най-лъскавите етикети.

Това е друго Chambertin, обаче е съвсем различно. Charmes е женствено, прилича на красива млада девица, а това тук е мъж, който има нещо в панталоните.

Човек не бива да допуска грешката да казва „не обичам вувре” само защото се е натъкнал на лош представител. Виното Вувре може да бъде много неща – от блудкава течност до произведение на изкуството. Но същото важи за виното, от която и да е друга област.

Ако Вувре разполага с тебешира, Савениер е черната дъска – двете вина са поразително различни.

Що за човек внася вино, което самият той няма да пие?

Вкусът към виното се мени, както и вкусът към изкуството. Нашето поколение хвърля една камара пари за Ван Гог, сякаш за да компенсира пренебрежението от страна на съвременниците му.

Доброто вино не е зрително удоволствие, то е вътрешно преживяване.

В Бодро не е нужно да си chateau, за да си chateau!

Обаче по-голямата част от винената търговия в Бордо се задоволява с това да насочва погледите на всички към етикетите, вместо към вината.

Може и да не крият нищо, но когато не можеш да надникнеш отвъд фасадата, когато се сблъскваш с нея отново и отново, започваш да ставаш подозрителен.

Едната бутилка беше остаряла така, както на човек му се иска да остарее. Все още притежаваше дух и крепкост. Всичките й способности бяха непокътнати.

Ако предложат някое малко шато за петнайсет франка на бутилка, всички искат мостри. Трябвало да дегустират преди да купят. Обаче ако е шато за сто и петдесет франка, купуват, без да дегустират. Важен е етикетът.

Или е това- каза той, – или съпругите на винопроизводителите са направили страшно много конфитюри, защото по време на гроздобера се виждаха чувалите със захар, натрупани във винарните.

Движението не вреди на виното, но високата температура-да. …Но разбира се, касис има най-хубав вкус в Касис!

В личната си изба имам повече бутилки от дръзкото и емоционално червено вино на Domaine Tempier, отколкото от което и да е друго вино. Може и да не е рационално, но тук става дума за любов.

Длъжен съм да правя розе, за да задоволя търсенето. Розето никога не може да стане страхотно вино, но от време на време ти трябва нещо, с което да утолиш жаждата си.

Нито една винена изба не е, каквато трябва да бъде, без женското присъствие в къщата.

Когато провансалската кухня започне да си придава важност, вече не е провансалска.

Незабравимо е присъствието на някой, с който заедно да охкате и ахкате, някой с когото да споделите интелектуалното и естетическо вдъхновение, което една велика бутилка предизвиква.

Доброто Hermitage има по-силен и по-изразителен букет. То е по-изискано, по-аристократично. Пее като в хор в няколко вида гласове. Cornas пее като велик бас.

Крайната цел на виното е масата, до храната. Поднесете едно вино с две ястия и ще получите две различни мнения за него.

Ако едно вино е черно, наблъскано с алкохол таниново чудовище и мирише като дъскорезница, получава висок рейтинг.

Божеле не бива да бъде културна светска дама, това са вина за кратък флирт.

Ниската цена не означава, че виното е лошо. Обратното е също толкова вярно – скъпото вино не е непременно по-хубаво.