Ако се затруднявате при откриването на някои по-екзотични аромати във виното, един чудесен начин да упражнитре сетивата си са пазарите, на които се продават най-разнообразни продукти – от зеленчуци и плодове до трюфелин и прогорвени специалитети от различни национални кухни. В Лондон по време на виненото ми обучение попаднах на един такъв пазар, на който има както се казва от пиле мляко.Името му е Borough Market и се намира близо до London Bridge. Отворен е от сряда до събота от 10:00 до 17:00 (в събота от 8:00) Това не е място, което е в топ дестинациите на Лондон, но определено си залужава да се види и опита, макар че на него няма нищо английско или поне то е много малко. 
Ще може обаче да опитате най-различни сирена, колбаси, зехтини, пастети, сладка, тестени изделия, европейска, африканска, азиатска и латиноамериканска кухня. Винените щандове са няколко, за къде без вино с това изобилие от храна. Няма как от всичко да се опита, но може да попаднете на оригинални предложения като сок от трева.
След 2 часа обикаляне, душене, опитване и упражниения за обоняние и вкус, реших да се отдам на заслужена почивка в близкия винен бар. Всъщност има общо 3 или 4 в непосредствена близост до пазара, но Bedales ми се стори най-приветлив. Сядам на бара и вече опитвах от розето от Сансер, когато забелязах на лавицата на бара да стои съвсем небрежно едно българско вино. Поисках веднага менюто, за да видя как са го описали. Винената листа не беше голяма,затова се зарадвах, че едно бългаско вино е намерило своето място там. Концепцията на пазара е да се предлагат само качествени стоки от директни производители или вносители, които добре познават своя продукт. Разнообразието и представянето на най-различни страни от Европа и света е също акцента на пазара, като той се е превърнал в своеобразен „пътеводител” в световната храна и вино. Така че и винения бар явно се придържа към тази идея, като е включил разнообразни винени сортове и страни. А ето го и българския представител: Ivo Varbanov, Syrah, La puerta del Vino, 2010
Всеки път, когато общувам с англичани те ме питат, къде изчезнаха българските вина, които пиехме преди 20 години. Не знам и аз това се питам, не толкова за тогавашните вина, а за тогавашните пазарни взаимоотношения. Може би идва нова вълна, но от друго крайбрежие, това на по-качествените вина. Само че този път по рафтовете има не само традиционните винарски страни, но и САЩ, Чили, Австралия, ЮАР, Аржентина и др. и конкуренцията и изискванията са много по-големи.
