Науката може ли да е обект на туризъм. Ако тя е такава, например в Планетариума в Смолян, то би ли могла науката за лозята и виното да буди също интерес у туриста. Задавах си този въпрос преди да посетя Института по лозарство и винарство в Плевен и след визитата ми, вече нямам колебания. Тук определено любителят на виното може да се докосне и да почувства историята на лозаро-винарството у нас. На тези, които търсят модерната визия на винарския бранш в България, това няма да се хареса, но на тези, които търсят и академичния облик, горещо препоръчвам посещение на тази сграда.

Защо Плевен?

Институтът по лозарство и винарство е създаден през 1901г. по инициатива на Министерството на земеделието и търговията във връзка с проникването на Филоксерата (болест по лозата, пренесена от САЩ в Европа, достигнала България през 1890г.) причинила масовото загиване на лозята в България. В тази връзка е поканен проф. Пиер Виала от Парижкия Земеделски Институт, който след направена обиколка из страната предлага именно в Плевен да се положат основите за развитието на лозаро-винарската наука у нас. Аргументите за решението опитната станция по лозарство да бъде в Плевен са на първо място: подходящите почвено-климатични условия за развитие на лозарството и богатите традиции на местното население в отглеждане на лозата. Погледнато в исторически план от 15в. до Освобождението, това е регионът, в който се отглежда най-много грозде, тъй като има голямо християнско население, което използвало гроздето и виното за ритуални цели. Не на последно място тук се е намирал и Техникумът за Лозаро-винарство, с най-голямата и най-добре обзаведена винарска изба на Балканския полуостров по това време (създадена през 1892г.). Това изиграва решаваща роля за избора на Плевен като локация за института.

Славно минало

Държавната Лозаро-винарска опитна станция е първата в България научно-изследователска институция в тази област и петата в света след Русия, Италия, Франция и Унгария. Под ръководството на френския инж. Изидор Боск, назначен за управител, се извършва активна проучвателна дейност и се определят основните насоки на изследователската работа – въвеждане на новата технология за производство на лозов посадъчен материал и в тази връзка въвеждане у нас на американски видове подложки, изпитване афинитета им с местните сортове лози, проучване адаптацията им към почвено-климатичните условия на страната. Едновременно се извършва проучване на почвите и изработване на калциметрична карта на България за определяне на подходящи за почвените условия подложки, респективно определяне на подходящи места за създаване на лозови насаждения с присадени лози и преустановяване засаждането на собствен корен. Така се поставят за разрешаване проблемите на винарството – технологията за производството и качеството на вината.

Първото райониране на лозарството в България

През 1962г. е направено първото райониране на лозарството в България. Картата с четирите региона на България може да се види във фоайето на Института. Днес е обособен още един пети район – Розова долина. Нашият домакин и директор на ИЛВ проф. Иван Пачев, който ни разказва историята на института, допълва с възхищение, че по време на обиколката си из страната акад. К. Стоев и неговият екип, извършват неистови усилия по изследването и обособяването на тези райони. Друг е въпросът защо днес в един район има такова многообразие от сортове лозя и до колко всички от тях могат да покажат най-доброто от тероара. От разговора ни става ясно, че акад. Стоев, в търсене на отговори, е разпитвал местното население за традициите в лозарството и използваните сортове по техните земи още от древността. Това доказва, че за развитието на науката е необходимо да се почерпи от опита на „непросветените”. Но сблъсъкът между традиции и експерименти ще е повод за друга статия. Тук ще се концентрирам повече върху разходката ни, която става още по-впечатляваща, влизайки в избата на института.

Избата на института

Това е истинската съкровищница. Е да, няма ги стотиците нови френски бъчви, но на тяхно място има такива датиращи от десетки години, вече неспособни да съхраняват вино, но носещи автентичния му дух. Избата е изолирана от стени, дебели близо метър, които способстват за поддържането на температурата вътре около 16⁰С. Тук могат да се видят експонати от най-хубавите реколти като колекцията се обогатява всяка година от сортове създени от института. Най-старата бутилка датира от 1892г. Могат да се видят още експонати от Среброструй от 1976г., Димят от 1973г., Кайлъшки мискет от 1976г., Дунавски лазур от 1974г., Тамянка от 1970г. Дунавска Гъмза от 1977г,. Памид от 1974г., Рубин от 1961г., Мавруд от 1960г., Мелник от 1972г. и др.

За „естетичното“ съхранение на всичко тук се грижи благородна плесен, пренесена от Токай. Тя е причината стените да са придобили лилав отенък. Можем да открием част от нея дори по бутилките. Тя спомага за стареенето и зреенето на виното в бутилки, тъй като поддържа определената влажност в помещението.

За финал на посещението опитваме Каберне Совиньон (клон 1-11), директно от бъчвата. Приятен и мек финал на нашата визита. Искрено се надяваме, че все повече хора ще успеят да се докоснат до магията на това място и дано то да може да развие своя туристически потенциал.