Кои вина имат потенциал за отлежаване? Как да ги разпознаем и как да разберем колко време може да ги съхраняваме? Ще се опитаме да дадем отговори на тази спорна тема.
Една от масовите заблуди е, че хубавото вино е задължително такова, което е отлежавало доста години. Една от шеговитите фрази, които се тиражират успешно, особено по повод рождени дни е, че ставаме по-добри с годините, точно както виното. Но дали това е така?! И по отношение на хората, и по отношение на виното, това е дълга тема и валидността на по-горното вероятно може да се сведе до два фактора – заложбите и средата. За да не изпадаме във философски теми, ще преведем това на винен език и ще продължим само с възможностите на виното да старее, и евентуално да се подобрява с годините.
Тенденциите в последните години са повечето вина да са предназначени за бърза консумация, т.е. до една – две години след производството им. Затова бъдете внимателни, когато посягате към някоя бутилка вино, покрита с прах.
От какво се определя способността на вината да стареят
Сортът грозде
Въпреки че започваме с него, сортът на гроздето не е най-важния фактор, определящ способността на едно вино да старее и да се развива в бутилка. Но все пак ще споменем кои сортове по-често може да срещнем от стари реколти. От белите, разбира се, ще започнем с добре познатото шардоне, но трябва задължително да споменем и тези сортове, които се развиват добре в бутилка, дори и да не са отлежали в бъчви, като например ризлинг, шенин блан, фурминт и семийон. От червените първенци по стареене са небиоло, каберне совиньон, темпранийо, сира, мерло, широка мелнишка лоза, рубин. На противоположната скамейка при червените са гаме, долчето, зинфандел, а при белите – повечето вина от мускат, пино гри, совиньон блан.

Бихме могли да добавим или да извадим някои от тези вина от списъка, ако се обърнем към другите също съществени за отлежаване фактори: регионът и типът винификация.
За региона, като фактор за потенциала за стареене, ще направим едно обобщение, което със сигурност има своите изключения, но все пак може да ни бъде за ориентир.
Регионът
Колкото по-голям е района, от който е добито гроздето, толкова по-малка е вероятността виното направено от него да има потенциал за отлежаване. В България за съжаление имаме само два официални региона и те не ни дават никаква информация за произхода, тъй като са прекалено обширни. Някои производители използват термини като “single vineyard”, за да акцентират на факта, че гроздето идва от определено лозе и макрорегион.
Примери от света, с които да онагледим връзката между потенциала за стареене и региона:
- Бургундско вино от AOC Burgundy ще има от 2 до 8 години живот, докато вина от Chassagne-Montrachet ще имат 10-15 години пред себе си.
- Червено вино от Bordeaux AC вероятно ще има 2-5 години живот, докато Saint Emilion – 10-15 години.
За размера на региона може да ни ориентират и някои термини по етикета.

Обозначение за произход
Обозначения като Vin de pay (за френски вина), Vino de la Tierra (за испански вина), IGT (за италиански вина), QBA (за немските вина) са индикации за голяма територия и знак, че вината са за бърза консумация.
Обозначения на етикета, които могат да ни насочат за по-голям потенциал за стареене са: Premier cru, Grand cru (за френски вина), VDP и GG (при немските вина), Reserve, Grand Reserve (индикации за отлежаване в бъчви при испански, български и др. вина), barrel fermented, barrel maturation (изписват се на български и чужди вина ферментирали или отлежавали в бъчви). Ако при първите носител на информацията за потенциала е микрорегиона, при последните това е – типът винификация. Това ще рече, че виното е направено по такъв начин, залагащ в същината си въпроса в рамките на какъв период виното ще е подходящо за консумация. Технологът, който има за определена задача да направи вино за бърза консумация или с дълъг потенциал за стареене, прилага различен метод на производство, така че да постигне стила, към който се стреми.
Но ако тази информация липсва или не е достатъчна…
Но ако не сме на среща с технолога или не е написано на задния етикет диапазона, в който е препоръчително да се консумира виното, как може да разберем колко време да държим едно вино в избата? Или ако търсим вино за специален повод – например да се изпие на 10-годишнина от сватбата, как да разберем кое е това вино, което ще издържи на времето? Отговорът е чрез дегустацията. Основните стъпки на този процес може да научите от нашето Ръководство. Там подробно са описани първите три етапа за анализа на цвета, аромата и вкуса на виното. Тук ще се спрем на четвъртия етап, които засяга анализа на тази обективна информация и я трансформира с два важни извода: какво е качеството на виното и неговата готовност за консумация.

Последното се изразява с три заключения:
- да се пие сега, без потенциал за отлежаване;
- може да се пие сега, но има потенциал за отлежаване от N на брой години;
- прекалено старо.
Ако виното е предимно плодово, с леко тяло, средна или ниска киселинност и слаба танинова структура, то виното е по-скоро за бърза консумация в рамките на година-две. Ако виното има стегнато тяло със средни към високи киселини и танини, интензивни вкусови аромати, то вероятно виното ще се благоприятства от отлежаването в бутилка.
Възможността да предвидим как би се развило виното изисква известна подготовка и опит в дегустацията. Обикновено с времето плодовите аромати отстъпват място на по-землистите и подправкови нюанси. Танините стават по-обли, киселинността се омекотява, алкохолът и сладостта не се променят. Вината с потенциал за отлежаване обикновено се описват като “мощни, богати, плътни, сложни, комплексни”. Понякога може да чуете и понятието “прекалено младо”, което засяга вина, които имат нужда от повече отлежаване в бутилка преди да бъдат консумирани. Такива вина превземат с мощните си и понякога груби танини, висока киселинност и интензивен, но недостатъчно комплекстен аромат.
Да обобщим:
- Киселинността – Дава повече живот на виното. С времето киселинността леко се понижава, което ще рече, че вината за отлежаване са тези с висока киселинност.
- Танините – Идват от ципите на гроздето и от дървесината и тяхните високи нива осигуряват по-дълъг потенциал на вината за стареене.
- Сладостта – естествената сладостта на вината също е консервиращ агент. Едни от най-старите вина в света са именно сладките. Примери за 20-30 годишни вина в чудесна форма са Сотерн (Sauternes), Beerenauslese Riesling, Порт, Шери
Ето че умението да дегустираме и идентифицираме тези основни усещания ни дава възможността да поддържаме добре личната си колекция вина и да не допуснем някое вино да бъде отворено прекалено късно. А, за да не забравяме, е добре да си записваме, особено ако имаме амбиции да поддържаме по-голямо количество вина в избата. В помощ би ви бил Виненият журнал, с който освен да усъвършенствате небцето си, ще може и да поддържате в ред енотеката си.
Съхранение
И тук идва въпросът как да съхраним тези вина. На тази тема ще отделим отделна статия, но е важно да споменем още тук, че условията за съхранение определят живота на виното. Ако виното е съхранено правилно, то ще може да отговори на вашите очаквания или на препоръките за консумация след определен период. В противен случай може да се окаже, че виното се е развило 2-3 пъти по-бързо отколкото сте предположили. Така че, ако търсите вино с потенциал за отлежаване, за някой по-специален повод например, бъдете внимателни от къде го купувате. Поради тази причина някои производители предпочитат да предлагат топ вината си само от избата. Ако искате да поддържате добре личния си архив вина, виненият туризъм е вашето решение. Е, нямаше как да не ви го напомним, нали 🙂
За обемът на бутилката и неговото отношение към стареенето на виното може да прочетете в статията „Размерът има значение“.
Очаквайте още по темата:
- Как стареят белите и червените вина
- Как да съхраняваме правилно виното
- Странни места за отлежаване на вино
- Винен туризъм за търсачи на енотечни вина