Източните Родопи напоследък нашумяха като изключително място за еко и културен туризъм. Покрай античната вила „Армира“ са се ширнали масивите с мерло и памид на Свирачи и Лъджа, а в посока към границата с Гърция е уникалният тероар на Славеево и Драбишна. Комбинацията от прекрасни исторически паметници, вкусна храна и уникални местни вина, създаде магично обаяние на този край. В последните пет години гостите на района се увеличиха шест пъти и интереса продължава да расте.

Ако тръгнете натам, може да карате по магистрала „Марица“ до Свиленград, оттам да навлезете за половин час в Гърция и през пункта на село Славеево да се върнете обратно в пределите на България. Препоръчваме ви обаче класическия път от Любимец през Малко Градище, за да не се лишавате от изключително живописните гледки към планината и язовир „Ивайловград“. Той преминава и през стената на язовира, а точно над нея е кацнало село Ламбух, което вече привлича туристическия интерес. От църквата на селото се спуска пътека към едно от най-панорамните места в тази част на Родопите. Гледката е вълнуваща.

За любителите на виното марката „Ямантиеви“ е знак за доверие. Винарската изба е разположена в индустриалната зона на Ивайловград. Характерните за този район висока захарност и плътност на гроздето, създават условия за изключителни резултати при производството на вино. Мерлото е сред най-добрите в страната, Памида и Кабернето са запомнящи се, но дори и Шардонето дава изискани резултати. Избата е отворена за посещения на групи с предварителна резервация за от поне седмица преди това.

Под мраморния град Лютица се пие много вино в комбинацияс изненадващи кулинарни предложения. Защо не пробвате биологичен тахан от червен сусам, отглеждан в Кондолово или зелник от Свирачи, който се приготвя с домашно разточени кори. Най-добрата гурме комбинация е в Пелевун – „Пътят на сиренето“.

Село Пелевун е сред най-големите в района, съхранило не само характерната възрожденска архитектура и спомена за Капитан Петко войвода, но и много кулинарни тайни и красиви легенди. „Пътят на сиренето“ е опит да се разкаже за традиционния поминък на местните овчари, които бродели със стадата си необятните пасища. Организира го Мирослав Хусков, собственик на „Калояновите къщи“.

В периода от април до август може да се включите в процеса по създаване на характерното саламурено овче сирене и да дегустирате млечния деликатес в комбинация с вино от изба „Ямантиев“. Поръчайте да ви направят агнешко месо на пара върху лозови пръчки или типичната за Пелевун питка масленица. Тук се ползват за изпичане общите пещи между дворовете на съседските къщи, в които могат да влезнат по няколко агнета.

Селото е известно с огромните си масиви от сусам и бадеми. Климатът е средиземноморски – в района има изключително биоразнообразие. През пролетта идват тълпи от хора да наблюдават цъфналите орхидеи, а покрай меандрите на Бяла река са оформени места за пикник, може да се плава с каяци, да се лови риба. Мястото е толкова диво и непокътнато, че чак не е за вярване. А вечерите покрай камината задължително завършват с каничка вино от Ивайловградско. И ако започнете да различавате характера на мерлото – дали е от Свирачи или Драбишна, значи вече може да се замислите дали да не си купите и къща някъде в района. Неусетно ще се превърнете в земеделец. Каквито са били и стопаните на пищната вила „Армира“, построена като част от голямо земеделско стопанство. На един хвърлей място от нея виреят маслини, а за наровете и лимоните няма какво да говорим, те са във всеки двор.

Не губете време – Ивайловградската покрайнина ви очаква.

Една кулинарна идея от района – телешко в тиква. Изрежете една средно голяма тиква с капаче, изчистете семките и ползвайте плода като съд за готвене. Напълнете я с плънка от ситно нарязано телешко месо, коприва, лапад, левурда. Подправете със сол и мащерка, печете на средно загрята фурна поне два часа и половина. Накрая комбинирайте с червено вино.