Известно е, че качеството на виното зависи от много фактори: климат, почви, води, изложение, формировка на лозята, лозарските практики, методите на винификация и най-вече от опита и познанията на технолога. Тези зависимости обаче може да бъдат, както положителни, така и отрицателни. Ако правилно е анализирал тероара и ресурса си, един винопроизводител може да създаде прекрасен продукт, плод на тази зависимост от всичко изброено. Но в крайна сметка човек не може да бъде напълно независим, но може да избере от какво да зависи. Много е тънка границата между свободата и зависимостта.

Тези зависимости, както и капризите на времето са създали усещането да очакваме с нетърпение резултатите от новата реколта. Ако времето беше константа, едва ли виното щеше да е толкова интересно.

Зависимостта от климата поражда и стремеж към усъвършенстване на методите за винификация за постигане на по-добри резултати.

Зависимостта от климата създава и знание, прераснало в развитието на науката за лозата и нейната философия за растеж.

Зависимостта поражда и разнообразие. Разнообразие от различни стилове вина, повлияни от различните дадености и зависимости.

Зависимостта поражда и стремеж за постигане на високо качество, независимо от трудностите. Зависимостта от всеки слънчев лъч кара хората да засаждат лозя на склонове с почти 90-градусов наклон. Тези усилия обаче водят до създаването на неповторими вина.

Къде тогава е независимостта? И какво поражда тя?

Да погледнем още един фактор, определящ качеството на виното: – Пазарът! Ако с напредването на науката и информацията сме овладели до известна степен зависимостта ни от природните фактори, то Пазарът става все по-необуздан. Т.е. виното става все по-независимо от почви, климат, води, брой слънчеви дни и т.н. и все по-зависимо от вкуса на купувача и неговата винена култура. С избора на една подложка напримет решаваме проблема с високото съдържание на калции в почвата или пък степента на разлистване, както и ред други неща. Но как решаваме въпроса с нищожното място, което заема виното в пазарската ни кошница. Дядо сега ако можеше да ме види, щеше да каже: „Я зарежи тези буквари, че виното трябва да се бърка!” Той си имаше нялколко простички правила, другото беше: „Божа работа” и до известна степен беше прав. У нас остава убеждението, че при еднакви условия (природни), сега правим по-добро вино. Но дали? Така казват!

Тук се намесва и едно друго много важно правило – Колкото повече се освобождаваме от едни зависимости, толкова повече попадаме в други. Последният фактор определящ качеството на виното за моя дадо, днес е може би на първо място за всеки производител – Негово Величество Пазарът. Той определя всичко. Вече факторът е не земята, а цената, не IQ-то, а Q-то, не съдържанието, а писанието, не тероарът, а PR-ът. Не е важно какво искаш да направиш, а какво се очаква от теб. Не се опитвам да спра времето или прогреса. Не искам и да бъркам джибрите с прът тежащ колкото мен. Но замисляме ли се колко губим, когато печелим и колко изоставаме в прогреса. Сигурно да, но колелото е вече завъртяно. „Можеш да се въртиш заедно с него (ориг. нея) или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението му (ориг. й, „Зеленият път”). Е, ще заболи малко, но ако се поотърсиш, може и да започнеш да правиш добри дела (вина). Докато още не сме в 5-та степен на центрофугата, който иска да скача сега и да прави, това което знае най-добре, а не това което искат от него. Защото ако пазарът е искал само Мерло, то е защото не сме му дали друго, ако чужденците не познавали Мавруда, то е защото не сме ги научили; ако хората търсят евтиното, то е защото са ги лъгали дълго със скъпи ментета.

Казват, че в лоши години ставали най-хубавите вина. Че лозата показвала най-доброто от себе си, когато е в условия на конкуренция за жизнено необходимите й ресурси. Тогава и на най-лошите пазари можем да открием най-добрите вина, стига обаче да търсим упорито.