Едва ли има друго място на Земята, от което хората си тръгват с щастие и вяра, че пак ще се завърнат. Така усетих Атон при първото ми поклонение там. И все повече за мен това място е като завръщане у дома. Пет години по-късно, след като посетих всичките двадесет манастира, след като опитах най-невероятната храна, след като отпих от най-чудесните вина, след като се запознах с толкова много истински хора, вече съм уверен къде се крие магията на това малко парче скалиста земя. Всичко там е едно голямо и необозримо щастие. Щастието да си със себе си и всички да те подкрепят в това.

Повечето хора се озовават там след преживяно лично нещастие или просто за да видят света по различен начин. Атон не е за всеки, най-малко за тълпите туристи, които го виждат отдалеч и си фантазират, че са усетили духа му. Трябва да преминеш през различни фази на нагласите си, за да се потопиш в истината. Някои казват, че заради забраната да се допускат жени, монашеската общност не е толерантна, не отговаря на духа на съвремието ни. Но всъщност там са допускали жени нееднократно, при войни и бедствия. И сега монасите се притесняват, че скоро ще имат основания да отворят своето гостоприемство за жените. Но все пак се молят това да не се случва, молят се за всички нас, за душите ни.

Монашеският живот не е лесен. Отвъд каноните и вярата, службите и мълчаливото бдение, всеки търси и човешката страна на живота там. Хуморът е ежедневие, хората като цяло са забавни и интелигентни, знаещи и можещи да те разберат и да поговорят за проблемите. А общуването с Бог включва и храната. Трапезата е неотменна част от богослужението. Ястията и напитките нерядко могат да впечатлят и най-изисканите вкусове на хората от „света“, както се изразяват атонските монаси. Въпросът е в какъв свят живеем, след като храната, която консумираме в ежедневието ни е съвсем различна от тази там, отвъд света, която се произвежда по естествен начин вече повече от хиляда години. Такива въпроси си задавах в последните години, при тези мои пет поклонения, в които думата гурме за мен бе табу, но смисъла ѝ се усещаше постоянно.

Храната на Атон е проста и съвсем достъпна. Месото е забранено, яде се риба и морски дарове, плодове и зеленчуци, хляб и маслини. И се пие вино. И тук можем да приключим, ако не се налага да описваме вкусовете и кулинарните достойнства на този съвсем прост начин на хранене. Традициите през последните хиляда години се обогатяват с продуктите от Новия свят, но да се опише изкуството на магерите, или готвачите в манастирите, е доста трудна задача. Те спазват строго канона и ограниченията на постите, но въпреки това храната е разнообразна и вкусна, понякога дори разточителна. И все така естествена и здравословна както е била по времето на цар Иван Асен Втори, издигнал стражевата кула на арсаната на Зограф, която все още може да се види.

Сърцето на Атон е Протата, в центъра на столицата Карея, където се пази иконата Достойно Есть. Съвсем наблизо оттам е пекарната, където квасеният хляб и тестените закуски са изключителни. Обикновено в манастирите хранят поклонниците, но понякога някой закъснял пътник има нужда от малко подкрепа. Там е добро място за подобни цели. Ако трябва да се прави класация на манастирите по отношение на храната, субективното усещане е, че в Зограф и Хилендар нещата са най-обещаващи, а в Пантелеймон най-разочароващи. В останалите седемнадесет манастира доминират гърците и кухнята като цяло е средиземноморска. Но винаги може да се натъкнете на чудеса, като например зехтина в Дохиар, виното на скита Милопотамос, козето сирене в Ивирон и прекрасните гозби в Ксиропотам, които са последвани от закуска на блок маса, характерна за някой пет звезден хотел. Въобще митовете за монашеския аскетизъм понякога се размиват от реалността, но може би това е бил нашия шанс на изгладнели поклонници да бъдем в центъра на събитията. Бог се забавлява, когато ние хората правим плановете си, защото на Атон планът е само един и той е в ръцете на висшата сила. Всеки път се убеждавам, че това е така. Страната на чудесата, така я определихме накрая. И градината на Богородица, според монасите.

Дева Мария е покровителка на тази свещена земя. След като апостолите хвърлили жребия и тръгнали да проповядват по света, тя придружила Андрей първозванни към Иверската земя, днешна Грузия. По пътя се появила буря и корабът им акостирал в залив на непознат бряг. Когато тя стъпила там, от земята бликнал извор със сладка вода. Тя обявила, че земята е свещена и само краката на непорочни девици могат да стъпват там. Така тя поставила забраната да пребивават жени на Атон. Имало и подобни случаи, но те винаги били наказвани от божието възмездие или продиктувани от хуманитарни поводи. И до днес на мястото, където Богородицата стъпила, струи бистър извор с лековита вода, а в съседство в знак на признателност грузинци издигнали манастира Ивирон, който днес се управлява от гръцки монаси. Но началото поставя Свети Атанасий Атонски с Великата Лавра, а след загубване в едни къпинови храсти, детето на един византийски император мотивира баща му да даде началото на Ватопед, може би най-красивия от всички манастири, с цели седем чудотворни икони.

За българите светая светих е Зографския манастир, с покровител Свети Георги. На храмовия празник 6 юни се събират стотици гости от целия православен свят и тогава магера показва цялото си майсторство във великолепието да подготви празнично меню със супа и основно блюдо с риба, а виното е най-отбрано от богатата на запаси манастирска изба. Носят се слухове за качествата на нашите вина. Повечето лозя на манастира се намират на другите ръкави на Халкидики, а тайните на технологията се предават между игумените, като корените се крият някъде в района на Еленския балкан. Въобще магията на виното и вкусната храна са запазена марка за Зограф. Винаги отивам там с усещането, че се завръщам у дома. При топли хора, уютна атмосфера и истории за множество чудеса. В християнството има съвсем малко светци, които не са оставили свети мощи, подобно на Исус и Дева Мария. Такъв е случаят със Свети Козма Зографски, сред най-почитаните светци на Атон. След дълга служба на бога в малка пещера, тялото му било отнесено на небето, до второто пришествие. Иконата на Богородица и Младенеца Вратарница в Ивирон мълчаливо ще извести този преломен момент в световните дела, като изчезне от малкия параклис. Така както мълчаливо се е появила по чудодеен начин, неръкотворна и изцеляваща. Подобно на иконата на Свети Георги Зографски, която покровителства всички нас. А какво да кажем за Богородица Акатистна, носеща нарицателното име „пожарна“, заради чудото от преди няколко години, когато молитвите към нея потушили големия пожар на полуострова, заплашващ да погълне Хилендарския манастир. Чистата вяра и молитвите носят чудеса, така е не само там, но и тук в „света“. И ако все още Атон се възприема като място за туризъм, истинските поклонници явно са длъжници. Защото не разказват за Градината на Богородица в нейната цялост, където дух и материя се свързват в богослуженията, а храната и виното са неизбежна част от този процес. И вкусовете все още са истински, от стария свят, в който нашите предци са живели, преди да се появят хранителната индустрия и полуфабрикатите. В страната на чудесата надеждата за нещо истинско е жива, не само заради храната и виното. Отправете се натам като поклонници, за да оцените подобаващо и кулинарните богатства на Атон.