Събота сутрин е. Всичко е по план с изклчение на  40 минутното закъснение на част от групата и забравения тирбушон ( за който разбира се се връщаме).

Пътуването ни започва от Пловдив в посока Харманли, където ще посетим две винарни и след това трета в село Мезек на 2км от гръцката гранца.

Първрата ни спирка е Castra Rubra – винарна внушителна със своите размери и модерен дизайн. Името си винарната носи от намиращата се в близост (или по скоро останки от нея ) средновековна крепост Castra Rubra,  в буквален превод Червената крепост.

Една от сериите вина Via Diagonalis пък носи името на„Диагоналния път” (изграден през II в.), минаващ в близост и свързвал на времето Европа и Мала Азия.

Тръгваме си с няколко бутилки от същото, които да опитаме по-късно поради невъзможността това да стане на място. Препоръчваме ви да си заявите предварително дегустацията.

Следващата ни спирта е Малката звезда. Всъщност, за да стигнем до нея се връщаме обратно няколко километра по пътя, по който сме дошли.  Посрещат ни усмихнатите Николай и Роси. Разходката започва с розе и кратко разяснение за това как всъщност се прави този тип вино. След това преминаваме през различните производствени етапи. Научаваме много полезна информация и няколко тънкости за разпознаване на качествата на виното.

 Въпреки скромните ни познания и опит, Николай не се щади да ни почерпи с най-добрите си вина и да отговори и на най –неочакваните ни въпроси.  Ето човек, който обича професията си и се радва да сподели това което прави с макар и „непросветените люде” като нас.

Разделяме се с чаша Траминер, много полезна информация и заредени с позитивизмът на „Малката звезда” и нейните стопани.

 Отбиваме се на обяд в Харманли, след което продължаваме към следващата точка от  нашата винена обиколка – с. Мезек. То е разположено на 11 км от Свиленград в полите на Източните Родипи. Името на селището не е случайно. Мезек винаги е бил средище, кръстопът, граница (срв. Meze-межда-среда). В селището са били съсредоточени важни административни функции и то е било център, средище в културен, обществено-иконоически и военно политически аспект.

 Сгушена между къщите на селото се намира винарна Mezzek. Лесно ще я намерите, тъй като още след влизането в селото е добре индикирана посоката.

Посреща ни Сашо. Още с влизането си потъваме в една съвсем различна атмосфера. Обгърнати сме от творчество, спокойствие и магията на виното, пропита във всички предмети.

 Тук обиколката е кратка, заради малките мащаби на винарната, но пък за сметка на това много вълнуваща и различна.  Усещаме се като в малък музей на виното и изкуството.

Дегустираме 3 сепажни вина – Мерло, Каберне совиньон и Мавруд и едно купажно винo ( Мерло, Каберне Совиньон, Мавруд и Сира) заедно с местни домашно приготвени деликатеси. От сепажните моят фаворит е Мавруда – добре балансиран, плътен,  една „малка експлозия” от усещания.  Горещо ви препоръчваме да опитате и резервата.

Трудно ни е да напуснем това идилично място. Mezzek е и последната ни винарна за деня. Отправяме се към вилно селище Дженерал за заслужена почивка на сетивата. То се намира над селото, а от верандата на всяка вила се разкрива неверояна панорама.

На следващият ден продължаваме с малко история.

Районът на Мезек е важен в стратегическо отношение, както за пътя до Цариград, така и за достъп до долината на река Арда. Ето защо и в западните покрайнини на селото върху едно възвишение се издигат стените на най-добре запазената средновековна креост  у нас.Тя трябва да се отнася към края на XIв. и началото на XIIв.

След  средновековието се пренасяме 15 века назад във времето, посещавайки тракийската гробница, която се намира до село Мезек. Тя е най-дългата запазена тракийска гробница и се счита, че датира  от IVв. преди н.е.

Mножество златни, сребърни, бронзови и железни предмети са намерени по време на разкопките. Открита е през 1931г. и впечатлява учените с великолепното си архитектурно строителство тип „суха зидария”, при което каменните блокове са свързани с метални скоби.

С разказите на местния историк се потапяме в религията и обредите на траките. Разбираме колко различни са предтавите ни за живота и смъртта. Стемежите на съвременния човек да има всичко и сега все повече контрастират с разбирането на траките за живота като преход към истинското съществъване в задгробния живот.

Но дори и това древно племе да ни е оставило множество неразгадани послания и символи заключени в стените на това и други тракийски светилища , тайната на правенето и консумирането на вино е достъпна и разбираема за всеки, който подхожда към него с любов.