Започвам веднага с “Моля, не правете това вкъщи, особено ако имате малки деца”. Сервирането на вино с биберон е ексцентрична идея на един ресторант в Монпелие, Франция. Атмосферата е много непретенциозна, домашна и забавна, както може да се види дори от техния сайт http://aux2fondues.free.fr/ . Заведението предлага само едно ястие, но в 2 варианта – фондю по бургундски или савоярдски. Не знам каква е връзката между фондюто и бибероните, тъй като това ястие не е шега работа. Трябват сериозни стомаси и голям апетит.
Савоярдското фондю е това, което се приготвя от нарязани на кубчета и разтопени сиренца (конт, бюфор, ементал) с бяло вино и овкусено с черен пипер, малко индийско орехче и чесън. За да бъде фондюто фондю по преме на вечерята, то продължава да се подгрява вече сервирано на масата със специални за фондю газови котлончета, които могат да се регулират, в зависимост колко съдържание има в съда и да не се позволи на фондюто да е прекалено топло или да загори. Тази система е удачна и защото за бургундското фондю ни трябва по-силен огън, за да може то да се приготви директно на масата, за разлика от савоярдското, което само се поддържа топло.
Трябват ни нарязани на кубчета пилешкo и телешко месо, които да си изпържваме в загрятата мазнина. Към него се сервират сварени картофи и различни сосове: майонеза, беарнез, тартар, рокфорд и др. Тук отново не ми се връзва асоциацията с бибероните, понеже това цвърчащо и загрято олио на масата не е детска игра и трябва много да се внимава. Разбира се, затова са измислили и дългите вилички, задължителни при приготвянето и сервирането на фондюто. С тях ще забождаме сухите кубчета хляб и потапяме в разтопената смес от сирена.
Нашата фондю вечер беше смесица и от двата вида. Ако искате обаче виното да посва на фондюто, по-добре се спрете на едно от двете, за да си намяте главоболия от избора на вино, а и от евентуалното редуване на бяло и червено, ако ви хрумне нещо подобно.
Ако разделим фондюто на 3 елемента като мазнота, соленост и хрупкавост (тази на хляба), то виното в съответствие на тези елементи би било бяло сухо с високи киселини (срещу мазнотата), обло тяло (срещу солеността) и висок алкохол (срещу хрупкавостта). Може да се добави и изразен плодов характер. Тъй като се счита, че танините рядко се съчетават с млечни продукти, ще оставим червеното за бургунското фондю. За изпърженото месо може да направим една регионална асоциация с някое бургунско пино ноар. Или пък да слезем малко по-надолу и да си изберем нещо от Божоле, младо, буйно и с изразен плодов характер. На българския пазар има доста вина, които се афишират като ново божоле, но може да се спрете чисто и просто на „младо вино”, което току що се е появило с първите студени дни и още напиращо да излезе от бутилката. Тъй като изпържването не е най-крехкия вариант за приготвяне на телешко или пилешко, „жилавите” танини и високия алкохол ще паснат добре.
И както обичам да завършвам, за да се измъкна от отговорност – експериментирайте, може и да ви се получи по-добре, ако следвате собственото си небце.
