Радиус: Off
Радиус:
km Set radius for geolocation
Търси

Откъде идват ароматите на виното

Откъде идват ароматите на виното

Ароматите на виното се разделят на три групи: първични, вторични и третични.

Първични аромати

За първични аромати се считат тези, които идват от самото грозде. Различните сортове се характеризират с различни отличителни аромати. Климатът, почвите, изложението и други елементи на средата, обобщавани като тероар, също въздейства върху ароматните качества на виното.  Едно Шардоне от Шабли (Бургундия, Франция) се характеризира с аромати на лимон, зелена слива  и минерални нотки, докато колкото повече се спускаме на юг към Пюи Фюме (Бургундия, Франция) със затоплянето на климата и ефекта на специфичните амфитеатрално разположени склонове , вината от Шардоне демонстрират по-зрели плодове на праскова и пъпеш.

Влиянието на климата върху ароматите на червените вина се изразява не толкова в промяна на аромата, колкото в неговата форма. В по-топлите райони, типичните аромати на ягода, череша например на Пино Ноара, се превръщат в конфетюрени такива.  Във вина от добре  узряло грозде на сорта Каберне Совиньон се откриват аромати на касис, малина, къпина,  но през по-хладни години във вината са долавят предимно тревисти нотки.

Вторични аромати

Вторичните аромати са тези, които се получават по време на алкохолната ферментация,както и вследствие на контакта на виното с  утайката или с дъба. Още може да се каже, че вторичните аромати са тези, които възникват от процеси и техники, протичащи във винарската изба  и предхождащи процеса на отлежаването. Към групата на вторичните аромати спадат аромати на дим, дъб, краве масло, лешник  и др. При контакта с утайката, виното придобива аромати като сметана, бисквити, кроасан, а при малолакринната ферментация – ядки и маслени нотки. Някои аромати обаче може да не произлизат от групата, в която обикновено се намират, съответно и от причините, които я пораждат.   Например във вина от сорта Семийон може да откриете аромата на дим, който произлиза от самия сорт грозде, а не от отлежаване в дъбови бъчви, за което е характерен този аромат.

Третични аромати

Третичните аромати са свързани с процеса на отлежаване. В процеса на отлежаване в дъбови бъчви се осъществява бавен контакт на виното с кислорода. Този процес води до сформирането на третични аромати като кафе, тофи, карамел, шоколад, тютюн, кокос, ванилия, дъб, препечени тонове, подправки и др. Този процес на отлежаване в дъб може да бъде прекъснат по преценка на технолога след определен период от време и отлежаването на вината да продължи в бутилки, където контакта с кислорода е сведен до минимум. В процеса на отлежаване в бутилки плодовия аромат става все по слаб за сметка на образуващите се землисти аромати (почва, гъби, зеле, дори и обор).

Комплексността на аромата на виното зависи от сорта, климата, почвите, начина на отглеждане на лозето, използвания щам дрожди, дали част от или цялата малколактична ферментация е протекла в дъбови бъчви или не, дали виното е отлежавало в дъбови бъчви и ако да, в какви (френски, американски, български, малки, големи, нови или стари).

Въздействия 

Във вината могат да бъдат намерени невероятно много аромати. В зависимост от нашето физиологично и емоционално състояние те са по-лесно или по-трудно откриваеми. Понякога едно вино може да има различен вкус и аромат в зависимост от средата, в която го консумираме. Доказано е например, че количеството светлина в помещението на дегустационната оказва влияние на обонятелните ни способности. Понякога дори нагласата ни и дори настроението може да повлияе на нашата оценка за виното.

Тази статия ви харесва?

  • Последвайте ни във Facebook за още винени статии!
  • Aбонирайте за най-новите предложения и статии тук.

Без категория
Гергана Тодорова

За Гергана Тодорова

Винен консултант, основател и автор на www.winetours.bg. Притежател на WSET Advanced Certificate, в момента завършва Diploma level.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с